Политика за равнопоставеност

Равнопоставеността на жените и мъжете е важен елемент на демокрацията и предпоставка за пълноценно упражняване на човешки права. Тя е от ключово значение за постигане на социална справедливост и сближаване, устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж. Засяга всички области на живота, затова  интегрирането на принципа на равнопоставеност на половете във всички политики е необходимо условие и гаранция за добро управление и напредък на обществото.

 

Република България провежда последователна политика по равнопоставеност на жените и мъжете, която е съобразена с националната специфика и ангажиментите по международни договори, по които е страна, вкл. като членка на Европейския съюз.

 

Стратегическа цел на политиката е да насърчава равнопоставеност на жените и мъжете, предотвратяване и премахване на дискриминация, основана на пола. Политиката по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на: равни възможности за жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот; равен достъп на жените и мъжете до всички ресурси в обществото; равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола; балансирано представителство на жените и мъжете в органите, вземащи решения; и преодоляване на стереотипите, основани на пола

 

Правовите гаранции за равнопоставеност и равно третиране на жените и мъжете се съдържат в действащото българско законодателство – Конституция на Република България, Кодекс на труда, Кодекс за социално осигуряване, Закон за защита от дискриминация, Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, Закон за социално подпомагане, Закон за насърчаване на заетостта, Закон за защита от домашното насилие, Закон за държавния служител и редица други специални и секторни закони.

 

Институционален механизъм

 

Политиката по равнопоставеност на жените и мъжете е хоризонтална и обединява действията на изпълнителната власт на всички нива. Провежда се чрез съчетано прилагане на интегриран (мейнстрийминг) подход и временни насърчителни (таргетирани) мерки, за което е необходим ефективен национален институционален механизъм.

 

От 2000 г. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) организира и координира на национално ниво провеждането на държавната политика на Република България в областта на равнопоставеността на жените и мъжете (ПМС № 155 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.), в сътрудничество с множество институции и организации. От 2004 г. е обособено специализирано звено в МТСП. Понастоящем това е отдел “Равни възможности, антидискриминация и социални помощи” (РВАСП) в дирекция “Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” (ПХУРВСП). Отделът е и Секретариат на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.

 

През 2004 г. са поставени основите на национална координационна структура на най-високо ниво на изпълнителната власт със създаването на Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (ПМС № 313 от 17.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.). Понастоящем дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към МС е регламентирана в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет (приет от МС с Постановление №302 от 15 ноемвври 2016 г.). Съветът е постоянно действащ, координиращ и консултативен орган, който подпомага МС в разработването и провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, както и орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централни и териториални органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество. Негов председател е министърът на труда и социалната политика. Членовете му са представители на всички министерства, различни държавни и изпълнителни агенции и други органи, създадени със закон (ДАЗД, ДАБ, НОИ, НСИ, КЗД, СЕМ, Омбудсманът на Република България, НКБТХ и БАН); представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище; Националното сдружение на общините в Република България; и юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е в съответствие с приоритетите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, определени при условията, критериите и по реда, регламентирани в Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет (4-годишен опит в изпълнение на програми и проекти в областта на равнопоставеността на жените и мъжете и да осъществяват дейности с национално значение в тази област). В годините на функциониране Националният съвет се утвърди като устойчив модел на сътрудничество между институции, социални партньори и гражданско общество.

 

Част от институционалния механизъм са координаторите по равнопоставеност на жените и мъжете. Към настоящия момент в централните органи на изпълнителната власт и всичките 28 областни администрации има служители определени за координатори по равнопоставеност на жените и мъжете.

 

Ефективното функциониране на националния институционален механизъм е гаранция за успешно прилагане на интегрирания подход (т.е. зачитането еднакво на проблемите, потребностите, вижданията на жените и мъжете) при разработването и провеждането на всички секторни, регионални и местни  политики и извършване на анализ и оценка на въздействието преди вземането на решения. Интегрираният подход (т.н. джендър мейнстрийминг) и прилаганетона временни насърчителни меркиса взаимоподкрепящи се стратегии, които водят до постигане на фактическа равнопоставеност на жените и мъжете при провеждането на единната политика.

 

Основни документи

 

Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2016-2020 г. (приета с Решение 967 от Министерски съвет от 14.11. 2016 г.) е основният стратегически документ на провежданата единнаполитика по равнопоставеност между жените и мъжете. Насочена е към осигуряване на равни възможности за жените и мъжете за пълноценно и активно участие във всички области на живота и недопускане на дискриминация по признак пол. Националната стратегия кореспондира със съотносимите Европейски стратегически документи. Текста на Стратегията може да бъде намерен в  Политика "Равни възможности", Рубрика "Нормативни актове", раздел "Българско законодателство".

 

Стратегията се изпълнява чрез годишни Национални планове за действиеза насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, които се приемат от Министерския съвет.Годишното планиране бележи началото си от 2005 г. Плановете съдържат конкретни мерки от компетенциите на различни институции и организации в приоритетни направления: държавна политика по равнопоставеност на половете; равна степен на икономическа независимост; по-добро съвместяване на професионалния, личния и семейния живот; насърчаване на равното участие на жените и мъжете в процеса на вземане на решения; достойнство, неприкосновеност на личността и предотвратяване на насилието по пол; премахване на стереотипите, основани на пола и противодействие на множествената дискриминация; популяризиране и прилагане на добри европейски практики. Резултатите се представят в годишен Доклад по равнопоставеността на жените и мъжете, който отчита изпълнението на заложените мерки и напредъка в провежданата политика. Докладът се изготвя от МТСП, като обобщава информацията от ангажираните институции. Одобрява се от Министерски съвет. Всички Национални планове за действие, отчети и доклади за изпълнението на политиката по равнопоставеност може да бъдат намерени в Политика "Равни възможности", Рубрика "Нормативни актове", раздел "Българско законодателство"

 

Изпълнен е и междуинституционалния План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към България, отправени от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW), приет от МС през 2013 г. (РМС № 438 от 25.07.2013 г.). Заключителните препоръки от 27 юли 2012 г. към Република България са във връзка с прегледа на консолидирания IV-VIIпериодичен доклад на България (CEDAW/C/BGR/4-7), състоял се на 12 юли 2012 г. в Ню Йорк и се отнасят до изпълнението на задълженията на Република България по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (в сила за България от 10.03.1982 г., обн. ДВ, бр. 17 от 02.03.2010 г.). Те са свързани със спазването на правата на жените и равнопоставеността между половете в различни области – образование, заетост, здравеопазване, икономическа и социална подкрепа, участие в политическия и обществения живот, насилие, трафикна хора, стереотипии дискриминационни практики, временни специални мерки, жени в неравностойно положение, правна рамка за равенство, механизъм за подаване на жалби, национален механизъм за постигане на напредъка на жените, брак и семейни отношения и др.

 

Участие във политиката по равенство на половете на Европейско ниво

 

Експертите от специализираното звено в МТСП предоставят становища в хода на разработването на съотносими нормативни и стратегически документи на ниво ЕС – директиви, стратегии, заключения на Съвета, предоставят информация, отговори на въпросници и др. Те участват в работата на ключови тематични органи и структури (съвети, комитети, експертни групи) в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, които са към Европейската комисия и Съвета на Европа. Това дава възможност за популяризиране на националната политика по равнопоставеност на половете, текущ обмен на добри практики и участие във формулирането на  политиката на европейско ниво.

 

Изпълнение на тематични проекти

 

Провеждането на националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се подпомага и от изпълнението на тематични проекти, финансирани от държавния бюджет, европейски и други източници. МТСП, чрез дирекция ПХУРВСП, е контактна точка по направленията „Равенство на половете” и „Антидискриминация” на „Програма за заетост и социална солидарност ПРОГРЕС“ 2007-2013 г. и по цел „насърчаване на равенството между жените и мъжете и джендър мейнстрийминг“ на Програма „Права, равенство и гражданство“ 2014-2020 г. на Европейската комисия.