Информация за подаване на сигнали по реда на ЗЗЛПСПОИН в МТСП, ФУТ и ФСЗ

ИНФОРМАЦИЯ ПО ЧЛ.12, АЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ (ЗЗЛПСПОИН)

1. КОЙ МОЖЕ ДА ПОДАДЕ СИГНАЛ?
Право на подаване на сигнал за нарушение чрез канала за вътрешно подаване на сигнали в Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Фонд „Условия на труд“ (ФУТ) и Фонд „Социална закрила“ (ФСЗ) имате ако сте сигнализиращо лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, обн. ДВ., бр.11 от 02.02.2023 г., в сила от 04.05.2023 г. а именно физическо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в качеството му на:

1. Работник, служител или друго лице, което полага наемен труд в МТСП, ФУТ или във ФСЗ независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
2. Лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност (Например: лице наето на граждански договор в МТСП, ФУТ или във ФСЗ; извършване на консултантски услуги и др.);
3. Доброволец или стажант в МТСП, ФУТ или във ФСЗ;
4. Лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици на МТСП, ФУТ или на ФСЗ;
5. Кандидат за работа в МТСП, ФУТ или във ФСЗ участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
6. Работник или служител на МТСП, ФУТ или на ФСЗ, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване;
7. Всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст.

2. КОИ СА ПРЕДМЕТНИ ОБЛАСТИ НА СИГНАЛИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ ПО ЗЗЛПСПОИН?
Сигналите за нарушения, подавани по реда на ЗЗЛПСПОИН в МТСП, ФУТ или във ФСЗ, следва да се отнасят до нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, посочени в Приложение към чл. 3, ал. 1 и 3 от ЗЗЛПСПОИН – Част I и Част II:
1. в областта на:
а) обществените поръчки;
б) финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
в) безопасността и съответствието на продуктите;
г) безопасността на транспорта;
д) опазването на околната среда;
е) радиационната защита и ядрената безопасност;
ж) безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
з) общественото здраве;
и) защитата на потребителите;
к) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
л) сигурността на мрежите и информационните системи;
2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3. нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;
4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;
5. извършено престъпление от общ характер, за което лице по чл. 5 е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
6. нарушения на българското законодателство в областта на:
а) правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
б) трудовото законодателство;
в) законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.
И
Да не се отнасят до нарушения
:
1. на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
2. на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;
3. които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна;
4. на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;
5. на тайната на съдебното съвещание;
6. на правилата на наказателното производство.

3. НА КОИ ЛИЦА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗАЩИТА ПО ЗЗЛПСПОИН?
Защита по ЗЗЛПСПОИН се предоставя на лицата, подали сигнала, при кумулативно изпълнение на условията определени във Въпрос № 1 и Въпрос № 2: Защита по закона се предоставя и на лицата, които подпомагат сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнала, лицата, които са свързани със сигнализиращото лице и могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането, както и юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.


4. КАК ДА ПОСТЪПЯ, АКО СИГНАЛЪТ, КОЙТО ИСКАМ ДА ПОДАМ, Е ИЗВЪН ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ЗАКОНА?
За всички останали сигнали, които са извън приложното поле на посочения закон, се прилага общият ред за подаване на сигнали, а именно:
- На телефон: 0 800 88 001 - Център за обаждания на МТСП;
- По пощата на адреса на Министерство на труда и социалната политика - гр. София, ул.„Триадица“ № 2 на хартия;
- На място в приемната - Център за административно обслужване, гише № 3, 4 и 5 в сградата на МТСП - гр. София, ул. „Триадица“ № 2;
- На телефон: 0 800 11 617 за корупция.
Пълна информация за реда на подаване на сигнали може да намерите на интернет страницата на МТСП

5. КАКЪВ Е РЕДЪТ И НАЧИНЪТ ЗА ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ?
С оглед възможността за бързо предотвратяване на нарушение или отстраняване на последиците от нарушение, попадащо в приложното поле на ЗЗЛПСПОИН, сигналът следва да се подава чрез изградените в МТСП, ФУТ и ФСЗ канали за вътрешно подаване на сигнали и поконкретно: писмено, включително чрез електронна поща или устно.
Писмено подаване на сигнал:
1. по електронен път – чрез изпращане на предварително попълнен формуляр, утвърден от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), на следния електронен адрес:
- За МТСП: zzlpspoin-mtsp@mlsp.government.bg;
- За ФУТ: zzlpspoin-fut@mlsp.government.bg;
- За ФСЗ: zzlpspoin-fsz@mlsp.government.bg.
2. по пощата/чрез куриер на адреса на MТСП: София 1015, ул. „Триадица“ №2, като на плика се изписва конкретната организация до която е отправен сигнала:
- Министерство на труда и социалната политика, До „Длъжностното лице по защита на личните данни на МТСП“ - Сигнал по ЗЗЛПСПОИН;
- ФУТ, До „Длъжностното лице по защита на личните данни на ФУТ“, - Сигнал по ЗЗЛПСПОИН;
- ФСЗ, До „Длъжностното лице по защита на личните данни на ФСЗ“, - Сигнал по ЗЗЛПСПОИН.
Формуляра можете да изтеглите от сайта на КЗЛД. В попълнения формуляр се поставя подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя на сигнала.
Устно подаване на сигнал:
- За МТСП: На телефон: 02 8119 575 (телефонните разговори не се записват) или на място в сградата на МТСП с адрес: гр. София 1051, ул.Триадица No2, с искане за провеждане на среща с Длъжностното лице по защита на личните данни за МТСП;
- За ФУТ: На място в сградата на МТСП с адрес: гр. София 1051, ул.Триадица No2, с искане за провеждане на среща с Длъжностното лице по защита на личните данни за ФУТ;
- За ФСЗ: На телефон: 02 8119 599 (телефонните разговори не се записват) или на място в сградата на МТСП с адрес: гр. София 1051, ул.Триадица No2, с искане за провеждане на среща с Длъжностното лице по защита на личните данни за ФСЗ.

Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляра от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали. На подаващия сигнала се предлага да го подпише, при желание от негова страна.
Лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, могат да избират и друга възможност за сигнализиране на нередовността:
- Чрез публично оповестяване на информацията за нарушенията;  
- Чрез Централния орган за външно подаване на сигнали – Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. “Проф. Цветан Лазаров“ №2, имейл: kzld@cpdp.bg. Повече информация относно реда и начина на подаване на сигнали до Комисията във връзка със ЗЗЛПСПОИН може да откриете на нейната интернет страница: https://www.cpdp.bg.


6. КАКВА ЗАЩИТА ПРЕДВИЖДА ЗАКОНЪТ ЗА СИГНАЛИЗИРАЩИТЕ ЛИЦА?
Законът забранява всяка форма на ответни действия спрямо сигнализиращите лица и другите лица, ползващи защита, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия. Формите на ответни действия включват, но не се ограничават до уволнение, понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност, изменение на мястото или характера на работата, намаляване на възнаграждението, отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа, налагане на дисциплинарно наказание, дискриминация, предсрочно прекратяване на договор, вреди, включително за репутацията на лицето, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход, прекратяване на лиценз или разрешение. В случай на нарушение на тази забрана сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Вреди, причинени на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестената информация, се считат за причинени умишлено до доказване на противното.

ВАЖНО!
Разглеждат се сигнали, подадени от физическо лице, лично или чрез пълномощник с изрично писмено пълномощно (не е необходима нотариална заверка). При подаване на сигнал чрез пълномощник към сигнала се прилага пълномощното в оригинал.По регистрирани анонимни сигнали или сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, не се образува производство.Не се разглеждат регистрирани сигнали, които не попадат в обхвата на ЗЗЛПСПОИН и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни.В законоустановения срок след регистриране на сигнал, на сигнализиращото лице се предоставя информация за регистриране на сигнала и неговият Уникален идентификационен номер (УИН), както и дата на регистриране на сигнала. Всяка следваща информация или комуникация във връзка със сигнала се прилага към този УИН.Кореспонденцията между отговорните лица за разглеждане на сигнала и подателя на сигнала се осъществява по предварително договорен между страните начин, а ако такъв не може да се договори - по начина на постъпване на сигнала или по посочения в сигнала адрес, при спазване на изискванията на ЗЗЛПСПОИН за защита на самоличността на подателя. Регистрирани сигнали, съдържащи очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към сигнализиращото лице за коригиране на твърденията и за отговорността, която носи за набедяване по чл. 286 от Наказателния кодекс.Съгласно чл. 45 от ЗЗЛПСПОИН се предвиждат глоби в размер от 3000 лв. до 7000 лв. за недобросъвестни податели на сигнали, съдържащи невярна информация! За повече информация относно правата и задълженията на задължените субекти по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН и тези на сигнализиращите лица, моля вижте Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.


7. РЕЖИМ НА ПОВЕРИТЕЛНОСТ
Достъп до личните данни, съдържащи се в сигналите за нарушения, имат единствено съответния служител/служители на МТСП, съответно на ФУТ или на ФСЗ, отговарящи за разглеждането на съответния сигнал при спазване на принципа „необходимост да се знае“ в изпълнение на функционалните задължения и/или конкретно възложена задача. Сигналите се обработват при спазване на задължението за поверителност, произтичащо от чл. 31 и чл. 32 от ЗЗЛПСПОИН. Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждане на конкретния сигнал, а ако бъдат случайно събрани, се заличават (чл. 32, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН).

важна информация