Демографска политика

Основни демографски предизвикателства

Основните демографски предизвикателства пред българското общество според последното преброяване на населението от 2021 г. се изразяват в отрицателен естествен прираст, задълбочаване на териториалните диспропорции в броя на населението, задълбочаване на тенденциите за влошаване на възрастовата структура на населението, намаляване на раждаемостта и застаряване на населението.

Данни от преброяването 2021

Тенденциите за промяна в структурата и баланса на населението в България са регистрирани от данните за преброяването на населението от 2021 г., осъществено от Националния статистически институт (НСИ). По данни на НСИ, към 7 септември 2021 година населението в страната ни е 6 519 789 души. За 10-годишния период между последните две преброявания то е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция. Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е –501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (–90 317 души). Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или това е броят на лицата, напуснали страната през периода 2011–2021 година (344 хил. души).

Застаряване на населението

Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. По данни на НСИ, продължават да се задълбочават и негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.

Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване от 2011 г. населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%. През 2021 г. процентният дял на населението над 65 години е 23,5% от общото население, докато през 2011 г. е бил 18,5%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света.

Възпроизводство на трудоспособното население

Тревожна е тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15–19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60–64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение, през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.

Роля на МТСП

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на демографското развитие, както и дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на демографските процеси в сътрудничество с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации.

МТСП изпълнява дейности за организация на координацията и мониторинга по демографската политика, което се изразява в поддържане на институционална рамка и национален механизъм за изпълнение на политиката. В МТСП се осъществява координацията и ръководството на Междуведомствена работна група по демографски въпроси, в която участват представители от ключови държавни ведомства, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Българския Червен кръст, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации.

Изготвят се ежегодни мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната, междуинституционална и междусекторна демографска политика бе усъвършенстван чрез създаване на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет.

Национална стратегия за демографско развитие

Приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика са формулирани в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012–2030 г.) и са насочени към реализиране на следната стратегическа цел – забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.

Прилага се интегриран подход за максимално обхващане на демографските проблеми. Основната цел на работата в сферата на демографската политика е ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи.

Стратегия за активен живот на възрастните хора

Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства от застаряване на населението е поставен и чрез Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019–2030 г.). Дългосрочната цел на стратегията е свързана със създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото.

В Стратегията са определени четири основни приоритета:

• Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на заетостта
• Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на участието в обществото
• Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на самостоятелния живот
• Създаване на капацитет и благоприятна среда за активен живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво

Изпълняват се двугодишни планове за изпълнение на Стратегията за активен живот на възрастните хора, които представят оперативната рамка за предприемане и отчитане на комплексни действия и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението.

Индекс на активния живот на възрастните хора

Според основния мониторингов механизъм на Европейската комисия за изследване на потенциала за насърчаване на активния живот на възрастните хора, а именно Индекса на активния живот на възрастните хора, в България е налице значителен нереализиран потенциал за действително подобрение на участието на възрастните хора в сферата на заетостта, самостоятелния и независим живот и в общественото участие като цяло.

Необходими са по-значителни усилия на национално, регионално и местно равнище за по-пълното мобилизиране на ценния потенциал на възрастните хора. Според Индекса на активния живот на възрастните хора на ЕК, генерирането на по-голям капацитет и изграждането на благоприятна среда за активен живот на възрастните хора са задължителна предпоставка за развитие, особено в страните от Централна и Източна Европа, включително България.