Основните демографски предизвикателства пред българското общество според последното преброяване на населението от 2021 г. се изразяват в отрицателен естествен прираст, задълбочаване на териториалните диспропорции в броя на населението, задълбочаване на тенденциите за влошаване на възрастовата структура на населението, намаляване на раждаемостта и застаряване на населението.
Тенденциите за промяна в структурата и баланса на населението в България са регистрирани от данните за преброяването на населението от 2021 г., осъществено от Националния статистически институт (НСИ). По данни на НСИ, към 7 септември 2021 година населението в страната ни е 6 519 789 души. За 10-годишния период между последните две преброявания то е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция. Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е –501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души). Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или това е броят на лицата, напуснали страната през периода 2011 - 2021 година (344 хил. души).
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. По данни на НСИ, продължават да се задълбочават и негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години. Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване от 2011 г. населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%. През 2021 г. процентният дял на населението над 65 години е 23,5% от общото население, докато през 2011 г. е бил 18,5%.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света.
Тревожна е тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение, през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на демографското развитие, както и дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на демографските процеси в сътрудничество с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации. МТСП изпълнява дейности за организация на координацията и мониторинга по демографската политика, което се изразява в поддържане на институционална рамка и национален механизъм за изпълнение на политиката. В МТСП се осъществява координацията и ръководството на Междуведомствена работна група по демографски въпроси, в която участват представители от ключови държавни ведомства, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Българския Червен кръст, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации. Изготвят се ежегодни мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната, междуинституционална и междусекторна демографска политика бе усъвършенстван чрез създаване на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет.
Приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика са формулирани в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) и са насочени към реализиране на следната стратегическа цел - забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Прилага се интегриран подход за максимално обхващане на демографските проблеми. Основната цел на работата в сферата на демографската политика е ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи.
Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства от застаряване на населението е поставен и чрез Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.). Дългосрочната цел на стратегията е свързана със създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. В Стратегията са определени четири основни приоритета – Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на заетостта; Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на участието в обществото; Насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на самостоятелния живот; Създаване на капацитет и благоприятна среда за активен живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво. Изпълняват се двугодишни планове за изпълнение на Стратегията за активен живот на възрастните хора, които представят оперативната рамка за предприемане и отчитане на комплексни действия и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението.
Според основния мониторингов механизъм на Европейската комисия за изследване на потенциала за насърчаване на активния живот на възрастните хора, а именно Индекса на активния живот на възрастните хора, в България е налице значителен нереализиран потенциал за действително подобрение на участието на възрастните хора в сферата на заетостта, самостоятелния и независим живот и в общественото участие като цяло. Необходими са по-значителни усилия на национално, регионално и местно равнище за по-пълното мобилизиране на ценния потенциал на възрастните хора. Според Индекса на активния живот на възрастните хора на ЕК, генерирането на по-голям капацитет и изграждането на благоприятна среда за активен живот на възрастните хора са задължителна предпоставка за развитие, особено в страните от Централна и Източна Европа, включително България.