Националният комитет има консултативни и аналитични функции, както и функции по отношение разпространение и популяризиране на международното хуманитарно право и по международното сътрудничество.
Международното хуманитарно право (МХП) е система от договорни и обичайни международноправни норми, уреждащи отношения между субектите на международното право, страни по въоръжен конфликт (или война) относно прилаганите в това отношение средства и методи, защита на ранените, болните, военнопленниците и гражданското население. МХП призовава държавите в случаите на въоръжен конфликт (или война) да съдействат, независимо дали са страни, или не по конфликта, за възможно максимално хуманизиране на въоръжените сблъсъци.
Принципи:
- ограничаване на воюващите при избора на средствата и методите за водене на военни действия;
- защита на правата на пленените, болните и ранените военослужещи;
- защита на правата на гражданското население;
- закрила и определяне на режими на гражданските обекти и културните паметници;
- определяне на статуса и отношенията с неутралните и невоюващи държави.
Председател на българския Национален комитет по МХП е министърът на външните работи, а заместник-председател – ресорен заместник-министър на отбраната.
В състава му като членове участват представители на министерствата, имащи отношение към проблематиката, както и на Българския червен кръст като организация с нормативно предвидени функции в областта на МХП. За участие в работата на Комитета могат да бъдат канени представители на други държавни институции като тази на Омбудсмана на Република България, на законодателната и съдебната власт, представители на академичните среди и др. Целта е Националният комитет да има широк междуведомствен характер. Създаването на Национален комитет по международно хуманитарно право е в съответствие с политиката на ЕС за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право и ангажирането посредством конкретни оперативни инструменти. Ангажиментът на ЕС за спазване на МХП е заложен в чл. 3 от Договора за Европейския съюз, както и в Насоки за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право. Национални комитети съществуват в 112 страни по света и в 20 от 28-те държави членки на ЕС. Международният комитет на Червения кръст в Женева като основна организация на глобално ниво, ангажирана в разпространението и развитието на международното хуманитарно право, препоръчва и насърчава създаването на национални комитети в областта на МХП. Същевременно, решението за създаването на Национален Комитет по МХП, техният формат и състав се определят от отделните държави, по преценка на съответното правителство.
В състава му влиза и заместник-министър на труда и социалната политика, предвид предмета на международното хуманитарно право, което засяга и социални въпроси от статута на гражданските лица при военни конфликти.
Националния комитет по международно хуманитарно право е създаден с ПМС № 35/28.2.2019 г.
Източници на МХП са Хагските конвенции 1899 и 1907 г. и 4-те Женевски конвенции от 1949 г.:
