2019-12-13 14:20:42 - Ж. Георгиева
Родена съм 1959 и навършвам възрастта за пенсиониране през м.10. 2020г. Имам недостигащ стаж и ще го закупя предварително /висше образов./. Предполагам, че НОИ ще ми издаде документ за закупения осигурителен стаж, който да представя пред работодателя при пенсиониране. В този случай работодателят дължи ли обезщетение - чл. 222ал.3 или ал.4?
2020-01-16 14:37:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение от 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при същия работодател. В чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия почл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Според ал. 3 на чл. 98а от КСО, внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването лицето има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/
2019-12-13 12:42:02 - Павлина Петрова
Зададох въпрос към Вашите експерти на 19.11.2019г., но още нямам отговор. Трябва ли да задам въпросите си отново или ще ми бъде отговорено, и ако е така - кога?
2020-01-20 10:37:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Петрова, на въпроса Ви е отговорено на 03.01.2020 г. ВН
2019-12-13 10:22:18 - Георги Славчев
Чл.31,т.2 от Закона за личната помощ разделя личните асистенти на две групи, осигурени и не осигурени на друго основание. Какви са разликите в дължимите от тях социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски ?
2020-01-20 10:36:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Славчев, въпроси, свързани с прилагането на Закона за личната помощ (ЗЛП), следва да подадете в рубриката „Социално включване“. ВН
2019-12-12 10:37:44 - Красимир Димитров
Здравейте, Пенсионер съм от 25.12.2018г. Към 25.12.2019г. ще имам още една година трудов стаж. Пенсията ми е 811,00лв. С колко ще ми бъде увеличена пенсията при положение, че месечния доход, върху който съм се осигурявал през тази година е 2 000,00лв.?
2020-01-20 10:35:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Димитров, конкретно изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне размера на пенсиите при тяхното отпускане или преизчисляване с допълнително придобити след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
2019-12-12 10:00:34 - Николина Димова
Здравейте, наша служителка, която е на постоянен труд. договор смята да ползва правото си на непл. отпуск за отглеждане на дете до 8 г. и същевременно да работи при друг работодател на труд. договор. Необходимо ли ние като основен работодател да плащаме здравните й вноски, след като тя ще бъде осигурявана на друго основание?
2020-01-20 10:35:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димова, по въпроси, свързани със здравноосигурителните вноски, дължими по реда на Закона за здравното осигуряване, следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
2019-12-11 10:50:26 - Марияна Шалева
Счита ли се за безработно лице, при следния случай: Лицето е освободено със Заповед, считано от 24.09.2019 г.. На 24.09.2019 г. е подписан нов трудов договор с дата на постъпване на работа 25.09.2019г. Въпросът ни е на 24.09.2019 лицето дали е безработно или наето.Лицето е спрекъснато осигуряване на дата 24.09.2019
2020-01-17 16:14:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Шалева, регистрацията на лицата в бюрото по труда към Агенцията по заетостта като безработни се извършва по тяхно желание. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта търсещото работа лице може да се регистрира в групата на безработните. В този смисъл безработно е лице, което е в трудоспособна възраст, не е страна по трудово или служебно правоотношение, не упражнява стопанска или друга предприемаческа дейност и е регистрирано на трудовата борсата, като активно търсещо работа в групата на безработните. Регистрацията като безработни в Агенцията по заетостта е и едно от условията за получаване на парично обезщетение за безработица по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е пояснено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно гореизложеното лицето не подлежи на осигуряване за държавното обществено осигуряване считано от датата на прекратяване на първото трудовото правоотношение (24.09.2019 г. в посочения от Вас пример). Задължението за осигуряване по КСО възниква отново от датата на започване на трудова дейност по следващия трудов договор (от 25.09.2019 г. в примера). ВН
2019-12-10 12:13:40 - Фаня Георгиева
Здравейте, бременна съм в 15 г.с. и ми предстои да изляза в болнични до края на бременността. Осигурена съм на 1250 лв. брутна заплата и въпросът ми е дали болничните ще се отразят на майчинството и дали ще получавам по-малко пари. На база на коя брутна заплата ще се начислят обезщетенията? И дали сумата на обезщетението за майчинство е фиксирана?
2020-01-20 10:34:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Георгиева, разпоредбата на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира как се определя възнаграждението за изчисляване на парично обезщетение за временна неработоспособност. За осигурените по трудово правоотношение лица дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Съгласно чл. 41, ал. 2-4 от КСО за дните, включени в този период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, ако е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, отпуск за отглеждане на малко дете или е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. За дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. При бременност и раждане дневното парично обезщетение на осигурено по трудово правоотношение лице се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 49 от КСО). Както вече бе посочено по-горе, за дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, при изчисляване на размера на обезщетението при бременност и раждане се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, а не самото обезщетение (чл. 41, ал. 3 от КСО). За всеки конкретен случай преценката на правото и изчисляването на размера на паричните обезщетения по КСО, включително за временна неработоспособност и при бременност и раждане, се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт при спазване на действащите нормативни разпоредби. Размерите на тези обезщетения са в зависимост от индивидуалните за всеки осигурен данни за осигурителния доход за съответните периоди. След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 53, ал. 1 от КСО). Размерът на това обезщетение е еднакъв за всички майки, т.е. фиксиран, и не зависи от получаваното средномесечно брутно трудово възнаграждение преди излизането в отпуск по майчинство. ВН
2019-12-09 20:29:22 - Мая Петрова
Къде мога да докладвам за работодател, който осигурява на минимална работна заплата и плаща допълнително суми по хонорар?
2020-01-20 10:33:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Петрова, за нарушаване на трудовото законодателство може да се обърнете по компетентност към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а в случай на неспазване на осигурителното законодателство по отношение дължимите осигурителни вноски – към Националната агенция за приходите. ВН
2019-12-09 20:23:52 - iМариян Минков
от 25 години съм 100% инвалид с чужда помощ и новият закон за личната помощ успях да наема майка ми за личен асистент въпроса ми е Защо след като тя си е осигурявала цял живот и вече е в пенсия се задължава наново да плаща здравни и пенсионни осигуровки ?
2020-01-20 10:32:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Минков, с чл. 27 от Закона за личната помощ (ЗЛП) е регламентирано, че асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ. Възнаграждението на асистента се определя въз основа на отчет за отработените часове за един календарен месец, предоставен по реда на чл. 32 от ЗЛП. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за личните асистенти, като осигурени по трудов договор работници, се разпределят между тях и осигурителите по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Няма законова възможност назначените по трудов договор лица, включително лични асистенти, на които е отпусната пенсия, да не се осигуряват или да се осигуряват по свое желание. ВН
2019-12-06 17:26:51 - Надежда Ангелова
Здравейте, периодът на редовна доктурантура от 01.10.1991г. до 01.10.1994г. признава ли се за осигурителен стаж за пенсиониране, при недостиг на осигурителен стаж по КСО. Работодателят има ли правно основание да издаде УП - 3 за посоченият период.
2020-01-20 10:29:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Ангелова, съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. На основание действащата до 01.01.2000 г. разпоредба на чл. 79а, т. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ППЗП), за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна аспирантура след 01.09.1946 г. С чл. 32 от действащата към 1991 г. Наредба № 1 за аспирантурата е регламентирано, че времето, прекарано в редовна аспирантура, се признава за трудов стаж по Кодекса на труда (КТ) съгласно т. 10 № 224 на Бюрото на Министерския съвет от 23.10.1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (обн. ДВ бр. 89 от 1973 г.). Наредба № 1 за аспирантурата е отменена с Наредба № 4 от 23.06.1993 г. за условията и реда за приемане и обучение на докторантите. С Наредба № 4 думите „аспиранти“ и „аспирантура“ са заменени с „докторанти“ и „докторантура“. Предвид изложеното, при пенсиониране се признава за осигурителен стаж времето, прекарано в редовна аспирантура/докторантура от 01.10.1991 г. до 01.10.1994 г. (§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с чл. 79а, т. 1 от отм. ППЗП). В Кодекса на труда са регламентирани случаите, при които се зачита трудов стаж. Принципът е че за трудов стаж се признава времето, през което е съществувало трудово правоотношение, като с чл. 354 от КТ са уредени случаите за признаване за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение. В случай че редовната аспирантура/докторантура се осъществява по трудово правоотношение, то периодът от датата на зачисляването до датата на прекратяването й се зачита за трудов стаж на общо основание като време, през което е съществувало трудово правоотношение и се вписва в трудовата книжка. Ако не е съществувало трудово правоотношение през времето, през което сте зачислена на редовна докторантура, то това време се признава за трудов стаж по силата на нормативен акт (чл. 354, т. 8 от КТ, във връзка с чл. 10 от Разпореждане № 224 на Министерския съвет от 23.10.1973 г. за материални стимули за българските аспиранти). Този период не се отразява в трудовата книжка, а се доказва с документ, издаден от съответната обучаваща институция, удостоверяващ времето, прекарано в редовна аспирантура/докторантура. ВН
2019-12-05 16:23:11 - Татяна Димитрова
Имам 15 години трудов стаж като учител и 15 години друг стаж. Въпросът ме е учителския стаж променя ли искания общ стаж за пенсиониране. На 65 години съм. Благодаря.
2020-01-03 15:38:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димитрова, наличието на учителски осигурителен стаж не променя изискуемия общ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВН
2019-12-04 12:31:18 - Таня Пичурова
Здравйте, при преминаване през ТЕЛК комисия , която потвърждава същия процента , пенсията към момента се актуализира или се прави ново преизчисляване /към коя дата/ . Благодаря за отговора!
2020-01-03 15:37:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Пичурова, териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) преосвидетелства лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, при потвърждаване от ТЕЛК на същия процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане пенсията се определя в същия размер от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Ако преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер от срока, до който е била отпусната. Нормативно тези въпроси са уредени с чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. ВН
2019-12-02 13:53:54 - Розалина Яневска
При преценка кои пенсионери да получат коледни надбавки, взима ли се в предвид тяхното семейно положение. Конкретно ако единият от двамата съпрузи взима пенсия под минималната, а общият им доход е около 1000лв. този с малката пенсия ще получи ли коледни надбавки? И ако да, защо?
2020-01-03 15:37:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Яневска, изплащането на еднократни допълнителни суми към пенсиите, тъй наречените коледни и великденски добавки, се извършва от Националния осигурителен институт въз основа на постановление на Министерския съвет (ПМС). Възприетият от Министерския съвет критерий за преценка кои пенсионери да получат еднократна допълнителна сума не е семейното положение или доходът на член от семейството, а пенсията на отделния човек или сборът от пенсиите му, заедно с добавките и компенсациите към тях за съответния месец. Те не трябва да надвишават линията на бедност. В изпълнение на ПМС № 292 от 20.11.2019 г., заедно с пенсиите през м. декември е изплатена и еднократна допълнителна сума в размер на 40,00 лв. на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях, за месец декември 2019 г. е в размер до 363,00 лв. включително. ВН
2019-12-02 09:55:32 - Валерия Йорданова
Здравейте, В края на януари е началото на болничния, който се издава 45 дни преди раждането. Намалява ли се дневното обезщетение по майчинство при болнични преди началото на този срок? Благодаря предварително!
2020-01-03 15:36:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Йорданова, разпоредбата на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира как се определя възнаграждението за изчисляване на парично обезщетение за временна неработоспособност. За осигурените по трудово правоотношение лица дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Съгласно чл. 41, ал. 2-4 от КСО за дните, включени в този период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, ако е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, отпуск за отглеждане на малко дете или е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. За дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. При бременност и раждане дневното парично обезщетение на осигурено по трудово правоотношение лице се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 49 от КСО). Както вече бе посочено по-горе, за дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, при изчисляване на размера на обезщетението при бременност и раждане се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, а не самото обезщетение (чл. 41, ал. 3 от КСО). Изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност и при бременност и раждане за всеки конкретен случай се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт при спазване на действащите нормативни разпоредби. Размерите на тези обезщетения са в зависимост от индивидуалните за всеки осигурен данни за осигурителния им доход за съответните периоди. ВН
2019-11-29 15:09:43 - АЛЕМИК ЕООД
Моля , да ни отговорите ,относно следния казус: Имаме работничка , която има издадени болнични листове с придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст до сега общо за 115 дни. Получила е отказ от НОИ да и се плати съгласно чл.45,ал.1,т.2 от КСО. Въпросът ни е как трябва да постъпим ние като работодател? Имаме представени болнични листове от лицето, които са подадени по съответния ред . Работничката няма право съгласно чл.45,ал.1,т.2 от КСО. Как трябва да процедира работодателя , за да спази закона-трябва ли да плаща болничните или не(колко дни)?Въпросът е , че детето е с тежка диагноза и лечението може да продължи с години. До сега не сме имали такъв случай и сме заплатили болничните на работничката до 31.10.2019г. Останал е 1ден от трите дни , които трябва да се заплатят от работодателя (01.11.2019г.), който е към заплатите за ноември месец. Ако трите дни не се заплащат от работодателя , как да се отразяват в присъствената форма и как да се подават декларации?(къде) Ако не се заплаща болничния от работодателя дали трябва служителя да се уведоми с писмо? (Питането е , защото работодателят ще изпрати препоръчано писмо , но майката може за дълъг период да е в болницата в София с детето и съответно да го получи след дълъг период от време.) Необходимо ли е във връзка с пред.въпрос,работодателят да уведоми служителката да не взима болнични , а да подаде молба за неплатен отпуск , след използването на платения и годишен отпуск , който и се полага за съответната година? Моля , ако има други неща , които трябва да знаем , да ни напишете, защото при нас не е имало до сега такава ситуация , а сме сигурни , че подобни случаи на работещи родители в България не са малко и може би са се обръщали към Вас с подобни въпроси! Ако имате нужда от повече информация , ни се обадете или ни пишете на имейла. Тук сме лаконични , защото може да Ви се изпрати определен брой символи като текст. Телефон за връзка 0971/666-87 GSM: 0878-505-223 Петрова e-mail : alemik@abv.bg Благодарим предварително за вниманието и отделеното ценно време.
2020-01-03 15:33:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира, че в случаите на издадени болнични листове за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст паричното обезщетение се изплаща до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Ограничението се отнася както за работодателя, така и за Националния осигурителен институт. В тази връзка, за да изплат първите 3 работни дни от болничните, работодателят следва да прецени дали те са в рамките на ограничението по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО. С чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидена възможност работникът или служителят да ползва отпуск при временна неработоспособност (или болничен) за гледане на болен член от семейството, както и належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение. Отпускът се разрешава от здравните органи (чл. 162, ал. 2 от КТ), като редът за издаване на болничните е регламентиран с Наредбата за медицинската експертиза. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон (чл. 160, ал. 3 от КТ). В случая чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО определя, че за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст паричното обезщетение се изплаща до 60 календарни дни през една календарна година. Необходимостта от издаване на болнични листове се преценява от органите на медицинската експертиза, а издадените болнични листове, макар и за тях да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, служат за оправдаване отсъствието на работника пред работодателя му и разрешаване на съответния отпуск. Времето, през което работникът или служителят ползва отпуск при временна неработоспособност, се признава за трудов стаж (чл. 352, ал. 2 от КТ). Времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО). За това време, независимо дали се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, осигурителят продължава да подава данни за лицето с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. По конкретни въпроси относно попълването на декларацията може да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
2019-11-28 16:12:38 - Елена Давидова
Имам отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 60% трайно намалена работоспособност. Осигурителният ми стаж към датата на инвалидизиране е 38 г. 09 м. 5 дни. Защо при изчислението на пенсията ми е намален целия осиурителен доход с 22% и след това е изчислен индивидуалния коефициент?
2020-01-03 15:32:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Давидова, по конкретни въпроси, относно постановени разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, следва да се обръщате по компетентност към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
2019-11-26 15:32:50 - Светлана Тотева
на грешен адрес...бл.522,който не знам къде се намира.Колко точно е недостига- щия стаж?Желая разговор с ваш експерт по темата-условия на право на пенсия в конкретния случай ? Очаквам мейл...
2020-01-03 15:31:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тотева, във връзка с представената от Вас допълнителна информация на 27.11.2019 г. Ви съветваме да подадете ново заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1) до териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град за извършване на нова преценка на правото Ви на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като заявите желание за внасяне на осигурителни вноски за недостигащия Ви осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО в тези случаи недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2019 г. жените трябва да имат 35 години и 8 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 4 месеца, а през 2020 г. - 35 години и 10 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 6 месеца. ВН
2019-11-26 15:14:32 - Светлана Тотева
В НОИ 3 пъти входирам за техническа грешка с разлика точно 1година,отговор няма.Проблема е в неправилно изчислен общ трудов стаж.Заявлението е №2113- 21-2223/21.03.2019г.А отказа бе изпратен
2020-01-03 15:31:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тотева, във връзка с представената от Вас допълнителна информация на 27.11.2019 г. Ви съветваме да подадете ново заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1) до териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град за извършване на нова преценка на правото Ви на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като заявите желание за внасяне на осигурителни вноски за недостигащия Ви осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО в тези случаи недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2019 г. жените трябва да имат 35 години и 8 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 4 месеца, а през 2020 г. - 35 години и 10 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 6 месеца. ВН
2019-11-26 14:54:01 - Светлана Тотева
От ТП на НОИ-София град получих отказ за отпускане на пенсия по незачетено УП- 3.И без него имам годините и осиг.стаж. От НОИ зачетени=32г1м19д/нужни още= 2г6м11д.Сборът не прави=35г8м/жени/.В
2020-01-03 15:31:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тотева, във връзка с представената от Вас допълнителна информация на 27.11.2019 г. Ви съветваме да подадете ново заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1) до териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град за извършване на нова преценка на правото Ви на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като заявите желание за внасяне на осигурителни вноски за недостигащия Ви осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО в тези случаи недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2019 г. жените трябва да имат 35 години и 8 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 4 месеца, а през 2020 г. - 35 години и 10 месеца осигурителен стаж и навършена възраст 61 години и 6 месеца. ВН
2019-11-26 12:10:38 - АННА ТЕНЕВА
От 1991 г. до 1992 г. работих в АПК"Ленин"-ЦРБ гр.Сливен. В брутното трудово възнаграждение имам начислено акордно заплащане, което е включено и в обр. УП-15 във връзка с пенсионирането ми. Питането ми е това акордно заплащане включва ли се при определяне размера на пенсията? Благодаря!
2020-01-03 15:30:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тенева, по конкретния въпрос, свързан със съдържанието на издадения Ви образец УП-15, следва да се обърнете по компетентност към Националния осигурителен институт. ВН