2019-11-05 18:37:44 - Диана Ка
При работа на непълен работен ден, но с брутна заплата над макималния осигурителен доход, осигурителния стаж отново ли се зачита пропорционално на законоустановеното работно време? Ако да, какви опции съществуват да бъде компендирно това "орязване"? Възможно ли е да бъде закупен осигурителен стаж, или да се внасят допълнително осигуровки като СОЛ?
2020-01-21 16:27:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо, зачитането на осигурителен стаж е регламентирано с чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а начините за определяне на неговата продължителност са разписани с чл. 38 и 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например, когато лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО (работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда) са работили при непълно работно време, осигурителният стаж за времето след 31.12.2002 г. се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, а не на полученото възнаграждение (чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС). Условие за осигуряване на самоосигуряващите се лица (СОЛ) е да осъществяват трудова дейност като такива. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност като такива и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Те са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) в 7-дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в 7-дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ). Ако самоосигуряващите се лица се осигуряват и по трудово правоотношение по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред: 1) доход от дейността по чл. 4, ал. 1 от КСО; 2) избраният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Двете възможности за тъй нареченото „закупуване“ на осигурителен стаж са уредени с чл. 9а от КСО, а детайлно са разгледани в чл. 45 и 45а от НПОС. Първата се отнася за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, както и за времето на докторантурата, определено в нормативен акт, за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“. Това време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност или срока на докторантурата (чл. 9а, ал. 1 от КСО и чл. 45 от НПОС). Втората възможност се отнася за лицата, навършили пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО (чл. 9а, ал. 2 от КСО и чл. 45а от НПОС). Когато в заявлението за отпускане на пенсия лицето е посочило, че желае да ползва тази възможност, пенсионният орган от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт преценява точно колко време не достига на заявителя до окръгляне на необходимия за пенсионирането му осигурителен стаж, като го информира писмено за точната продължителност на недостигащия осигурителен стаж, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда за внасянето им. ВН
2019-11-04 18:04:05 - Маргарита Белинска
След като отново се предлага увеличаване на възрастта за пенсиониране и ограничаване на ранното пенсиониране,ще могат ли жените отговарящи по действащата наредба да се пенсионират по-рано през 2023 г.Те правят по 40 год. трудов стаж и накрая не доживяват обидно ниските пенсии.
2020-01-21 16:26:36 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Белинска, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. не са предвидени промени във връзка с ограничване на ранното пенсиониране. Не са предвидени промени или отмяна на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), уреждащ условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер до една година по-рано от навършване на възрастта за пенсиониране при трета категория труд по общия ред на чл. 68, ал. 1 от КСО. Не се изменят и условията за ранно пенсиониране на лицата, работили при специфични условия на труд, уредени с разпоредбите на чл. 69 – чл. 69в от КСО. Що се отнася до възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, нейното ежегодно увеличаване с по 4 месеца за жените и мъжете започна още през 2012 г. Със Закона за изменение и допълнение на КСО от 2015 г. (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) бе намалена стъпката за нарастване на възрастта, като за жените от 31.12.2016 г. до 31.12.2029 г. тя се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. За мъжете до 31.12.2017 г. възрастта се увеличава с 2 месеца, а от 01.01.2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. ВН
2019-11-04 15:14:44 - иван атанасов
Прочетох, че се подготвя отмяна на ранното пенсиониране за 3-та категория. Откога ? През 2020 или по-нататък? Благодаря
2020-01-21 16:25:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Атанасов, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. не са предвидени промени или отмяна на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, уреждащ условията и реда за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер до една година по-рано от навършване на възрастта за пенсиониране при трета категория труд по общия ред на чл. 68, ал. 1 от кодекса. ВН
2019-11-04 07:39:27 - Виктория Карадимовс
На 28 .06.2016 г. се пенсионирах, трудовия ми договор беше прекратен и веднага без прекъсване минах на граждански договор без осигуровки. Имам ли право на две заплати по чл.222,ал.3 КТ и има ли давностен срок!?
2019-11-29 14:04:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Карадимова, В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред в тригодишен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т.2 КТ). КА
2019-11-01 15:55:22 - андрей аврамов
добър ден на 1.11.2019г.взех телк50% нямам никакъв трудов стаж на 47 години съм искам да попитам полага ли ми се някаква пенсия и някакви социални помощи благодаря предварително
2020-01-21 16:24:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Аврамов, отговорът е принципен. Извършването на преценка на правото на пенсия е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на заявление за отпускане на пенсия и придружаващите го документи. Разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира условията за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Лицата, на които е определен по-малък процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (например 50 на сто), нямат право на социална пенсия за инвалидност. При 47-годишна възраст не може да се отпусне и социална пенсия за старост, тъй като едно от условията, регламентирани с чл. 89а от КСО, е лицата да са навършили 70-годишна възраст. Липсата на трудов/осигурителен стаж не дава възможност да бъде отпусната пенсия, свързана с трудовата дейност (например пенсия за инвалидност поради общо заболяване). Моля, ако имате въпроси, свързани с възможностите за получаване на финансова подкрепа за хората с увреждания по реда на Закона за хората с увреждания, която се изплаща от Агенцията за социално подпомагане, ги задайте в рубриката „Интеграция на хората с увреждания“. ВН
2019-11-01 11:18:26 - Р.Тодорова
Въпросът ми е свързан с паричните обезщетения при бременост и раждане. Служителка е назначена на трудов договор по заместване.Тя е започнала да ползва първите 45 дни от временната неработоспособност при бременост и раждане преди раждането. Титулярът се завръща на работа и договорът и е прекратен. Може ли бременната служителка да се върне на работа, за да бъде назначена отново като прекрати този болничен лист или да изчака изтичането на 410- те по чл.163 от КТ.
2020-01-21 16:23:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тодорова, по силата на чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от кодекса (за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането). Това е така, защото към 45-я ден преди раждането жената е осигурена по трудово правоотношение, разрешен е отпуск по чл. 163 от Кодекса на труда (КТ) и има право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО. В тези случаи паричното обезщетение за бременност и раждане се изплаща от Националния осигурителен институт (НОИ) и след прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо майката да бъде назначавана отново на работа. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Паричните обезщетения за бременност и раждане до 135 дни се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен лист, както регламентира чл. 3, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). За 45-те календарни дни преди раждането се издава болничен лист от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; за 42 календарни дни непосредствено след раждането се издава болничен лист от лекаря, водил раждането; а за 48 календарни дни се издава болничен лист, като продължение на болничния лист за раждане, от лекаря, при когото е регистрирано детето или личният лекар на майката. Болничните листове се представят на последния работодател, независимо че трудовото правоотношение с лицето е прекратено, а работодателят ги представя в съответното териториално поделение на НОИ. За изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка след 135-я календарен ден до 410 календарни дни майката трябва да подаде чрез бившия работодател заявление-декларация, приложение № 2 към посочената наредба (чл. 4, т. 1 от НПОПДОО), а той да я представи в съответното териториално поделение на НОИ. Предвид нормата на чл. 46, ал. 3 от КСО е недопустимо за периода до 135 календарни дни майката да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и същевременно да получава парично обезщетение. ВН
2019-11-01 10:39:24 - Константина Иванова
Относно: получаване на добавка,към пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лице пенсионер за осигурителен стаж и възраст,ако се яви на ТЕЛК и получи %тр.н.р над 90% и чужда помощ ще има ли право на добавка към пенсията си? Какви други придобивки ще ползва?
2020-01-21 16:22:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Иванова, на основание чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. От 01.09.2019 г. се промени редът за изплащане на добавката за чужда помощ към пенсиите на лицата с увреждания, които са подали в Агенцията за социално подпомагане (АСП) заявление-декларация за предоставяне на лична помощ с изричното съгласие тя да се превежда на АСП след сключване на трудов договор с асистент. Моля, ако имате въпроси, свързани с получаването на финансова подкрепа за хората с увреждания по реда на Закона за хората с увреждания, която се изплаща от АСП, ги задайте в рубриката „Интеграция на хората с увреждания“. ВН
2019-10-31 15:46:22 - Десислава Андонова
Здравейте, по майчинсво съм и детето ми е прието в детска ясла.Трябва да започне да посещава от 14.11.2019г.( на 11 месеца ще е). 1. До кога имам право да се водя по майчинство? 2. Може ли, през втората година да се водя в отпуск за отглеждане на дете( да не се връщам на работа), а то да посещава детска ясла, и какво е обезщетението? 3.Какви отпуски(платени и неплатени) имам право да получа, докато детето навърши 2г.? 4. Какви документи и от кога трябва да бъдат подадени към НОИ? Благодаря, Ви за отделеното време!
2019-11-21 11:45:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Андонова, отговорът е принципен и се отнася до правото на осигурена за фонд „Общо заболяване и майчинство“ майка да получава парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечната му възраст за остатъка до 410 дни и правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване 2-годишната му възраст, ако детето посещава детска ясла. За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, както и при отглеждане на дете до 2-годишна възраст е необходимо да са изпълнени условията, регламентирани с чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО): 1) към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство; 2) да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство; 3) да им е разрешен съответният вид отпуск. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Тя има право на парично обезщетение след навършване на 6-месечната възраст на детето за остатъка до 410 дни, въпреки че през време на отпуската по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) детето е прието в детска ясла. Едно от условията както за ползване на този отпуск, така и за получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, е детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка (чл. 163, ал. 5 от КТ, чл. 50, ал. 4 от КСО). Това са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и на общинските бюджети, без да се заплаща такса (§ 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на КСО). Детската ясла не е такова заведение, поради което няма законово ограничение при настаняване на детето в детска ясла, майката да продължи да ползва отпуска си по чл. 163, ал. 1 от КТ и да получава обезщетението по чл. 50 от КСО. След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст, разрешен от работодателя по реда на чл. 164 от КТ, на майката се изплаща месечно парично обезщетение при условия и ред, установени с чл. 53 от КСО. Размерът на обезещетението се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като за 2019 г. е 380 лв. месечно. В ал. 4 на чл. 53 от КСО са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща от държавното обществено осигуряване. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства. Когато детето е настанено в детско заведение, включително детска ясла, майката няма право и на отпуск по чл. 164 от КТ и на обезщетение в размер на 380 лв. по чл. 53 от КСО. Тя обаче би имала право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО (в размер на 50 на сто от 380 лв.), когато се върне на работа. На основание чл. 54, ал. 1 от КСО, когато майката се е завърнала на работа и не ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, има право на обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете. В тези случаи обезщетение не се изплаща, ако майката е дала съгласието си отпускът за отглеждане на детето да се ползва от бащата или от един от родителите на майката или бащата на детето. Майката декларира липсата на тези обстоятелства пред осигурителя със заявление-декларация по образец, приложение № 8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. За изплащане на паричното обезщетение (в размер на 50 на сто от 380 лв.) осигурителите подават в Националния осигурителен институт (НОИ) удостоверение, приложение № 10 от наредбата. При завръщането си на работа майката има право на всички платени и неплатени отпуски, предвидени в трудовото законодателство. При необходимост от повече информация относно правото на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване по конкретен повод може да се обърнете по компетентност към съответното териториално поделение на НОИ. ВН
2019-10-30 11:10:13 - Мария Благоева
Пенсионер съм с инвалидна пенсия След пенсионирането си продължавам да работя като самоосигуряващо се лице получаващо възнаграждение за положен личен труд във фирмата Трябва ли изрично да декларирам че съм пенсионер и продължавам да се осигурявам и това възнаграждение влиза ли в осиг. доход при актуализация на пенсията ми
2020-01-20 11:15:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Благоева, На основание чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Осигуряването на тази категория лица е тяхно право, а не задължение, поради което всеки правен субект има гарантирана от правния ред свобода да прецени дали ще упражни предоставеното му от закона субективно право или ще се въздържи от упражняването му. Поради това, желанието за осигуряване по чл. 4, ал. 6 от КСО следва да бъде изразено изрично. Когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“, като се посочва вида на осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява. В случай, че сте изразили по предвидения ред в НООСЛБГРЧ желанието си да се осигурявате, доходът, върху който са внесени осигурителни вноски, ще се вземе предвид при преизчисляване на пенсията на основание чл. 102 от КСО./БЯ/
2019-10-28 14:17:14 - Кина Ценкова
По повод пенсиониране, моля да ми отговорите как трябва да се превърнат събраните ми 306 дни от работа по различни трудови договори в месеци осигурителен стаж.
2020-01-21 16:20:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Ценкова, отговорът е принципен и съобразен с понятието „осигурителен стаж“, което се различава от понятието „трудов стаж“, тъй като не е ясно какво имате предвид под израза „дни от работа по различни трудови договори“. Установяването и зачитането на осигурителния стаж е регламентирано с чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване, като изчисляването му изчерпателно е пояснено с нормите на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 11 от НПОС, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни на основание чл. 38, ал. 18 от НПОС. Зачитането и изчисляването на осигурителния стаж при пенсиониране във всеки конкретен случай се извършва от пенсионния орган в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. За целите на осигуряването е възприето сборът от дните осигурителен стаж, превърнати в календарни, да се разделя на 30 дни, за да се получат месеците осигурителен стаж, като остатъкът е в календарни дни. ВН
2019-10-28 12:52:39 - Нели Николова
Здравейте! Във връзка с възникнал казус, отправям към Вас запитване с оглед законовото му разрешаване: "работещи на трудов договор са задържани за 24 часа в РУ на МВР съгласно Заповед за задържане. Въпросът ми е: в деня на задържането как би следвало да бъде отразено отсъствието във форма 76 и следва ли да им бъде прекратено осигуряването?
2020-01-03 14:23:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Николова, съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването на лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, продължава до прекратяването ѝ. Във всички случаи, в които няма основание за зачитане на осигурителен стаж, но правоотношението на лицата не е прекратено е налице е прекъсване в осигуряването. Нормативното основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО, съгласно която осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от КСО не е прекратена. В този смисъл, ако трудовите правоотношения със съответните лица не са прекратени, не следва да се прекратява осигуряването им. Съобразно това как е оформено отсъствието им от работа (самоотлъчка, платен отпуск, неплатен отпуск до или над 30 работни дни в годината и др.) и дали това време се зачита за осигурителен стаж, е възможно осигуряването им да бъде прекъснато. Така например, когато работник или служител отсъства без уважителни причини и не представя оправдателен документ, в присъствената форма това време се отбелязва като самоотлъчка и съответно не му заплаща трудово възнаграждение, не му се зачита трудов и осигурителен стаж. Прекъсването на осигуряването задължително се отразява декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, която се подава в Националната агенция за приходите по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от самоосигуряващите се лица. Таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа (така наречената форма 76) е приложение към Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт (НСИ) със заповед № РД 07-21 / 31.01.2007 г. на председателя на НСИ. Съгласно § 5 от Заключителните разпоредби, указания по прилагането на Методиката се дават от председателя на НСИ, към когото при необходимост може да се обърнете по компетентност. ВН
2019-10-27 13:38:53 - Габриел Караоланов
Признава ли се редовната военна служба за действителен трудов стаж за пенсия? Бил съм в казармата 2г. и 29 дни, през които със Закона за задължителната наборна служба ми е отнета възможността да полагам труд и да се осигурявам, като за сметка на това Държавата задължително ме е осигурявала за пенсия, инвалидност, старост и смърт по Закона за ДОО.
2020-01-21 16:20:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Караоланов, обстоятелството, че времето на редовната/наборната военна служба не е трудов стаж се вижда от нормата на чл. 354 от Кодекса на труда, с която са изброени случаите, които се признават за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение. Наборната военна служба не е посочена в този текст. Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) действителен осигурителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Наборната военна служба е вид военна служба в мирно и военно време. Тя е била задължителна през определен период от време и се е регламентирала от нормите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Задължението за преминаване на тази служба възниква по силата на закона. Със започването й не възниква нито трудово, нито служебно правоотношение, поради което времето на наборна военна служба (наричана още редовна военна служба) не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. През времето на полагане на редовна/наборна военна служба лицата не са подлежали на осигуряване от държавата. Това време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по силата на чл. 9, ал. 7 от КСО, а чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж уточнява, че се признава за осигурителен стаж от трета категория труд. И едва при пенсиониране за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията, както изрично регламентира чл. 9, ал. 7 от КСО. ВН
2019-10-24 18:20:22 - Иванка Декова
Моля за отговор на въпроса ми от 26.09.2019 /регистриран от вас/.
2019-10-31 14:10:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Декова, по силата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа може да се зачете за осигурителен стаж в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, ако това е по-благоприятно за лицата, но само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата няма приложение в случаите, когато правото на пенсия се преценява по реда на други норми от КСО (например по чл. 69в от КСО), както и когато правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се придобива без зачитането на стажа в съотношение 4 години за 5 години за времето на работа при условията на чл. 38, ал. 15 от НПОС. ВН
2019-10-23 17:28:04 - Тодор Велинов
Може ли да ми дадете изчислените абсолютни стойности на процентите за осъвременяване на пенсиите по чл.100 от КСО за 2017 и 2018 г, а не самото изчисляване? Пример: За т.г. той е 5.7%?
2020-01-21 16:17:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Велинов, през 2017 г. и 2018 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като с § 53 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО от 2015 г. (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е предвиден друг ред за преизчислението им. Процентът 5,7 на сто за т.г. не е процент за осъвременвяване на пенсиите по чл. 100 от КСО, тъй като такова през 2019 г. не се извършва (§ 7б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО). Това е процентът за увеличаване от 01.07.2019 г. на размера към 30.06.2019 г. на отпуснатите с начална дата до 31.12.2018 г. пенсии на основание § 7б, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. ВН
2019-10-23 16:28:10 - Валерия Димова
Бременна съм в 5 месец. На трудов договор съм. Имам непрекъснати осигуровки през последните 10 години. Ако взема болничен за 10 дни сега, което е доста преди началото на 45-дневния болничен преди раждане, ще се намалили дневното обещетение по време на майчинството? Благодаря предварително!
2020-01-21 16:18:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димова, разпоредбата на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира как се определя възнаграждението за изчисляване на парично обезщетение за временна неработоспособност. За осигурените по трудово правоотношение лица дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Съгласно чл. 41, ал. 2-4 от КСО за дните, включени в този период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, ако е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, отпуск за отглеждане на малко дете или е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. За дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. При бременност и раждане дневното парично обезщетение на осигурено по трудово правоотношение лице се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (чл. 49 от КСО). То не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, като се определя по вече посочения ред на чл. 41, ал. 2-4 от КСО (за дните, включени в периода, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено обезщетението). Изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност и при бременност и раждане за всеки конкретен случай се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт при спазване на действащите нормативни разпоредби. Размерите на тези обезщетения са в зависимост от индивидуалните за всеки осигурен данни за осигурителния им доход за съответните периоди. ВН
2019-10-23 11:12:08 - Тодор Велинов
Благодаря Ви, но бих исках да получа абсолютните стойности на процентите по години, след 2007 г., като например: сегашния-5.7%, следващия-6.7%. Предишните, ако е възможно. Благодаря!
2020-01-21 16:17:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Велинов, в отговора на предходния Ви въпрос са посочени процентите и нормативните основания на извършените осъвременявания и индексирания, както и преизчислявания на пенсиите за трудова дейност в периода 2007 г. – 2019 г. ВН
2019-10-23 09:20:01 - Тодор Велинов
Какви са процентите за актуализация на пенсиите по години от по 50% нарастване на осиг. доход и индекса на цените, по години, считано от 2007 г. до днес?
2020-01-21 16:16:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Велинов, в отговора са посочени не само процентите на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), но и на извършените други индексирания и преизчислявания на техните размери през различните години от 2007 г. до днес. От 01.07.2007 г. пенсиите, отпуснати до 31.12.2006 г., са индексирани с 10 на сто на основание § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2007 г. От 01.10.2007 г. отпуснатите до 30.06.2007 г. пенсии са индексирани с 1,10 върху действителния или запазения към 30.09.2007 г. размер (изм. § 2, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за изменение ЗБДОО за 2007 г.). От 01.07.2008 г. пенсиите за трудова дейност са осъвременени с 1,1035 по чл. 100 КСО. От 01.10.2008 г. са преизчислени по реда на § 7а от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО отпуснатите до 31.12.2007 г. пенсии за трудова дейност. От 01.04.2009 г. отпуснатите пенсии с начална дата до 31.03.2009 г. са преизчислени с процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж, без да се променя доходът, от който се изчислява пенсията. От 01.07.2009 г. пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.03.2009 г., са осъвременени с 1,09, съгласно § 22и от ПЗР на КСО. През 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО (§ 8 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г., § 5 от ПЗР на ЗБДОО за 2011 г., § 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. и § 3 от ПЗР на ЗБДОО за 2013). От 01.04.2013 г. са осъвременени пенсиите, с изключение на тези, несвързани с трудова дейност, съобразно годината на отпускането им както следва: отпуснатите с начална дата до 31.12.2009 г. – с 9,8 на сто; отпуснатите с начална дата от 01.01.2010 до 31.12.2010 г. – с 8,8 на сто; отпуснатите с начална дата от 01.01.2011 до 31.12.2011 г. – с 5,7 на сто; отпуснатите с начална дата от 01.01.2010 до 31.12.2010 г. – с 2,2 на сто. От 01.07.2014 г. свързаните с трудовата дейност пенсии, отпуснати до 31.12.2013 г., са осъвременени по реда на чл. 100 от КСО с 2,7 на сто съгласно решение на Надзорния съвет на НОИ. От 01.07.2015 г. съгласно чл. 100 от КСО пенсиите, отпуснати до 31.12.2014 г. включително, са осъвременени с 1,9 на сто въз основа на решение на Надзорния съвет на НОИ. От 01.07.2016 г., размерите на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2015 г. включително, са осъвременени по чл. 100 от КСО с 2,6 на сто съгласно решение на Надзорния съвет на НОИ. През 2017 г. и 2018 г. пенсиите за трудова дейност не се осъвременяват по чл. 100 от КСО, тъй като е предвиден друг ред за преизчислението им. Същият е регламентиран с разпоредбите на § 53 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КСО от 2015 г. (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Отпуснатите до 31 декември на предходната година пенсии са преизчислени със съответната нова тежест на осигурителния стаж – от 01.07.2017 г. с 1,126 на сто, а от 01.07.2018 г. с 1,169 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100 от КСО (§ 7б, ал. 1 от ПЗР на КСО). От 01.07.2019 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2018 г., са преизчислени с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, като гарантираното увеличение е 5,7 на сто (§ 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО). ВН
2019-10-21 15:07:18 - Фиданка Клишева
Здравейте, признава ли се за трудов стаж за пенсия работа на граждански договор, при условие, че нямам никакъв друг трудов договор? Ако не се признава за трудов стаж, защо се удържат осигурителни вноски? Благодаря предварително!
2020-01-21 16:15:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Клишева, гражданският договор не е трудов договор и положеният по него труд не е трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда. Внасянето на осигурителни вноски за времето на полагане на труд по граждански договор, т. е. без трудово правоотношение, дава възможност за това време да се зачете осигурителен стаж, ако са спазени реда и условията, установени с Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (например по трудов договор, като самоосигуряващи се лица и др.), лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, са задължени да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Времето на полагане на труд по граждански договор, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната за тези лица, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по силата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО. ВН
2019-10-18 14:03:53 - Светослав Пенчев
При смърт на осигурено лице се изплаща обезщетение на съпруг, деца и родители. Родителите са възрастни, живеят в провинцията и нямат банкови сметки. Мога ли техните дялове да ги получа аз и как да стане това.
2020-01-21 16:14:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Пенчев, правото на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице е регламентирано с чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а редът за отпускането и изплащането й – с Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). При смърт на осигуреното лице право на еднократна помощ имат съпругът/съпругата, децата и родителите. Размерът на еднократната помощ се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО. Общият размер се разпределя поравно между всички правоимащи лица - съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице (чл. 13г от КСО, чл. 26 и 38 от НПОПДОО). Помощта се изплаща срещу представяне на заявление-декларация по образец, приложение № 17 към НПОПДОО и документ за самоличност за справка (чл. 26 от НПОПДОО). Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко правоимащо лице по декларирана от него лична платежна сметка в срок до 10 работни от представяне на документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (чл. 39, ал. 3 от НПОПДОО). Само за деца на починалия, които са малолетни или непълнолетни, е предвидена възожност полагащата им се част от помощта да се изплати на законния им представител или на техния родител/попечител (чл. 38, ал. 3 от НПОПДОО). Когато право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице имат и лица, които не са я поискали, помощта се изплаща пропорционално само на поискалите я лица. Останалите правоимащи лица могат да поискат полагащата им се пропорционална част от помощта в 3-годишния давностен срок по чл. 115, ал. 2 от КСО. В НПОПДОО е предвиден ред за подаване на заявленията-декларации чрез упълномощено лице. Тази правна възможност следва от общото правило на чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по силата на което пред административните органи гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В качеството на представител на заявителя може да бъде както законния му представител, така и представител по пълномощие. На основание чл. 18, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32 от ГПК, представители по пълномощие могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата или съпругът, други лица предвидени в закон. Съгласно чл. 33 от ГПК посочените пълномощници се легитимират като такива с писмено пълномощно без нотариална заверка на подписите. По отношение на адвокатите това може да бъде адвокатско пълномощно (чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата). С текста на чл. 18, ал. 2 от АПК се регламентира учредяването на представителство от граждани и организации извън посочените в чл. 32 от ГПК. В този случай пълномощниците се легитимират като такива с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. Освен представителство по пълномощие, съществува и такова по закон – на родителите спрямо ненавършилите им пълнолетие лица, настойниците - по отношение на поставените под пълно запрещение лица и т.н. В тези случаи те следва да удостоверят това си качество със съответните документи. Предвид гореизложеното заявленията-декларации могат да бъдат подадени чрез упълномощено по съответния ред лице, но полагащата се част от помощта при смърт на осигуреното лице се изплаща по декларирана лична платежна сметка поотделно на всеки от родителите. ВН
2019-10-17 10:52:43 - Мирослав Коркинов
Моля отговорете ми на въпроса от 06.09.б2019 .Благодаря!
2019-10-22 14:57:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Коркинов, в отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Разпоредбите на регламента предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (във Вашия случай по българското и по гръцкото), но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, следва да посочите, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. Документите, въз основа на които се зачита осигурителен стаж са предвидени в българското законодателство. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните от Регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт (за периоди след 1997 г.), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (обр. УП-3/обр-30). За удостоверяване на положената наборна (редовна военна) служба може да послужи военно-отчетна книжка или документ, издаден от съответното военно поделение. Необходимо е да имате предвид, че преценката на пенсионни права и кореспонденцията с чуждестранните осигурителни служби се извършва по компетентност от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) – за лицата с постоянен и настоящ адрес в Република България, а за лицата с постоянно пребиваване в друга държава-членка на ЕС/ЕИП, например в Гърция – от дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към Централно управление на НОИ в София. В случай че подадете заявлението си за пенсиониране в компетентната гръцка институция, е необходимо в него да посочите, че имате периоди на осигуряване в България и да приложите някои от горепосочените документи, с които разполагате за удостоверяване на осигурителния Ви стаж. Гръцката институция съответно ще препрати заявлението в България по служебен път, като НОИ също по служебен път ще потвърди осигурителните Ви периоди. Придвижването на заявленията и документи се извършва между компетентните институции чрез така наречените структурирани електронни документи и преносими документи. ВН
