2019-12-13 12:51:56 - Мирослав Петров
Здравейте, въпросът ми е свързан с Рубрика „Трудово право“, „1.Възникване, изменение и прекратяване на трудов договор“, в частност прекратяване на трудов договор. Въпросът ми е, има правно основание, лице обучаващо се в редовна форма на обучение в акредитиран университет, след като е сключило трудов договор, през време в което, лицето е със статут на обучаващ се в редовна форма и този статут не е променян, т.е. лицето не е прекъсвало образованието си или не е преминавало към задочна или дистанционна форма на обучение и не е било във ваканция, да заяви желанието си, съответно да упражни правото за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие на основание „Чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ“, при един работодател, за да започне работа при друг работодател? Благодаря предварително, Мирослав Петров
2020-01-17 10:48:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна доктурантура. Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор се упражнява чрез едностранно писмено волеизявление до работодателя, като се посочва и основанието. При наличие на посоченото основание, прекратяването на трудовото правоотношение не зависи от волята на работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, лицето следва да представи документ от съответното учебно заведение. В разпоредбата не е предвидена посочената в запитването хипотеза. МВ/
2019-12-13 12:42:48 - Мирослав Петров
Здравейте, въпросът ми е свързан с Рубрика „Трудово право“, „1.Възникване, изменение и прекратяване на трудов договор“, в частност прекратяване на трудов договор. Фактическите обстоятелства свързани с казуса са следните: Лице със статут на студент в четвърти курс, обучаващ се в редовна форма на обучение (редовно обучение) в акредитиран университет, сключва безсрочен трудов договор, в който е уговорен еднакъв едномесечен срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, като е уговорено работата да бъде на непълно работно време (шест часов работен ден) при условия на сумирано изчисляване на работно време, и ефективно започва работа т.е. започва изпълнение на трудовите задължения, считано от 20.08.2019 г. Към датата на сключването и на влизането в сила на трудовия договор, лицето е било със статут на обучаващ се студент в редовна форма на обучение. На 10.12.2019 г. лицето подава на работодателя, заявление за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на основание на Чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 10.12.2019 г., както и уверение от университет, от което е видно, само че лицето е записано в редовна форма на обучение в седми семестър на четвърти курс през учебната 2019/2020 г. От сключването и изпълнението на трудовия договор, лицето не е прекъсвало, не е прекратявало или променяло формата си на редовно обучение. Въпросът ми е, има ли правно основание и следва ли, трудовото правоотношение (трудовия договор) да бъде прекратено от работодателя, на посоченото в заявлението основание „Чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ“, от посочената в заявлението дата (за да продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение, при фактическа липса на прекъсване, прекратяване или промяна в статута на редовното обучение на лицето) без лицето да има задължение за спазване на едномесечния срок на предизвестие уговорен в трудовия договор? Благодаря предварително, Мирослав Петров,
2020-01-16 16:12:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В случай, че продължавате образованието си във формата на редовно обучение или на редовна докторантура /не задочно, вечерно, дистанционно или др. подобна форма на обучение, или на задочна или свободна докторантура/, няма пречка да прекратите трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 КТ . Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор се упражнява чрез едностранно писмено волеизявление до работодателя, като се посочва и основанието. При наличие на посоченото основание, прекратяването на трудовото правоотношение не зависи от волята на работодателя. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, следва да се представи документ от учебното заведение относно формата на обучение, което, видно от запитването, лицето е представило. МВ/
2019-12-12 17:08:32 - Димитринка Крушева
Въпрос от Димитринка Крушева и потърпевши колеги Моля да ни разясните казус свързан с Чл. 12. (4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2008 г.) При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: 2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; Работя от март 2009г в структурите на ССА за този период съм изпълнявала длъжностите агроном, асистент ПО ТРУДОВ ДОГОВОР и директор на Опитна станция по земеделие Средец С ДОГОВОР ЗА УПРАВЛЕНИЕ и към момента отново съм асистент по ТРУДОВ ДОГОВОР. Всички длъжности съм заемала в едно и също предприятие на едно и също място.. КАТО ДИРЕКТОР СЪМ ОСИГУРЯВАНА ЗА ВСИЧКИ РИСКОВЕ ( общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство). Като директор съм изпълнявала всички дейности по научната и производствената работа в предприятието която е сходна с настоящата ми длъжност асистент – растениевъдство, длъжността ми като директор ми е повишила професионалният опит който ми е от полза и сега. Следователно трябва ли да ми се признаят годините когато съм била директор за придобит трудов стаж и професионален опит при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. И ако това е тъка от кой момент трябва да ми се коригира процентът допълнително месечно възнаграждение. Към момента не ми се признава времето когато съм била директор и не ми се начислява съответния процентът допълнително месечно възнаграждение.
2020-01-10 11:55:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Крушева, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От разпоредбата е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се решава по съдебен ред. КА
2019-12-12 15:21:51 - Русанка Йорданова
Как се процедира ако работника откаже да подпише заповед за прекратяване на трудов договор поради пенсиониране /след изтекло предизвестие по КТ и КТД/?
2020-01-21 17:30:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Йорданова, Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Съгласно чл. 335, ал.2, т.1 от Кодекса на труда, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Съгласно действащите разпоредби на трудовото законодателство, издадената заповед се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. Предизвестието следва да бъде връчено на работника или служителя срещу подпис, като, ако той откаже връчването, работодателят може да удостовери отказа с подписите на двама свидетели. КА
2019-12-12 15:19:31 - Русанка Йорданова
Връчено е предизвестие на учител за прекратяване на трудовия договор поради придобито право на пенсия , което изтича на 21.01.2020 година. В момента е в отпуск по болест, който се очертава да е по-дълъг от срока на предизвестието.В този случай прекратявам ли договора на 21.01.2020 г. или изчаквам да приключи отпуска по болест? БЛАГОДАРЯ
2020-01-10 11:29:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Йорданова, Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. КА
2019-12-12 14:55:55 - Радослава Пенкина
Пенсионер съм и продължих да работя. Сега прекратявам трудов договор, но са ми внасяли здравни и социални осигуровки при работодателя, след придобиване право и пенсиониране. Дължи ли ми се обезщетение по чл.222 ал.3 при напускане. Работила съм над 10 години при работодателя на трудово правоотношение без прекъсване и вече съм пенсионер
2020-02-05 19:20:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Пeнкина, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил. ЛТ/
2019-12-12 14:43:02 - Нина Радева
На колко дни платен отпуск има право учител с ТЕЛК над 50 на сто, при условие че с Общинско КТД са договорени 57 дни платен отпуск?
2020-01-17 10:43:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4 и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 24, ал. 1 – 48 работни дни за учителите). На този вид отпуск имат право всички лица, които заемат съответната длъжност. Размерът на платения отпуск по чл. 155 от КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. В чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Тъй като отпускът по чл. 319 КТ е „основен” отпуск, той е включен в 48 – те работни дни платен годишен отпуск. По отношение прилагане на КТД се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/
2019-12-12 13:56:57 - Нели Иванова
Когато болничен лист е обжалван и не се потвърждава поради липса на всякаква медицинска документация, как би следвало да се водят дните, през които лицето не е било на работа - платен, неплатен отпуск или самоотлъчка?
2020-01-16 15:35:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че няма пречка страните по взаимно съгласие да уредят отношенията си в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. Когато са анулирани болнични листове по съответния ред, лицето се явява в положението на работник или служител който не се е явявал на работа без уважителни причини. Поради това, възможностите, с които разполагат двете страни по трудовото правоотношение са ползване на платен /ако лицето има такъв/ или неплатен отпуск, по искане на лицето със съгласието на работодателя. Възможно е също, периода по анулираните болнични листове да се възприеме като тъй нар.“самоотлъчка”, без да се зачита трудов и осигурителен стаж. МВ/
2019-12-12 13:39:24 - Филип Вълчев
Работодателят иска да ни прекрати договорите на 31 декември 2019г Но ще получим Заповедта на 06 01 2020г понеже всички в предприятието са в отпуск! НИЕ си искаме Заповедта на 31 декември 2019-Какво е наказанието за такъв работодател? Инспекция на Труда Бургас не знаят -питахме ги- И не ни съдействат въобще! Собственика е най големият бизнесмен в БГ
2020-01-16 15:26:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Филип Вълчев По поставения въпрос се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
2019-12-12 13:39:11 - иванов
При подаване молба за ползване на полагаем отпуск за 2019г./имам право на 6 дни/,от 20.12.19г до 03.01.2020 г.вкл. 1.Необходимо ли е да подавам и молба да работодателя за отлагане на двата дни от 19 г. за 2020 г. след като отпуска е започнал през 2019 г. и продължава и в 2020 г.? 2. Когато отпуск от 19 г.продължава и 20г в една ли молба се иска?
2020-01-16 15:51:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че няма пречка в искането /молбата/ да се посочи началната дата за ползване на отпуск, започващ през 2019 г. и продължаващ през 2020 г. МВ/
2019-12-11 21:30:12 - Занка Павлова
Попадам под закрилата на чл.333 от КТ - страдам от диабет. Днес работодателят ме уведоми, че възнамерява да ме съкрати без да е взел становище от ТЕЛК и ИТ, като ми изплати обезщетения за не спазено предизвестие и неизползван платен отпуск. Ако съда признае съкращението за незаконно и ме възстанови на работа, трябва ли да възстановя обезщетенията?
2020-01-16 15:23:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението работа е задължително за изпълнение от работодателя. При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Работникът или служителят не е длъжен да възстанови на работодателя обезщетенията, които е получил при прекратяване на трудовото правоотношение, което прекратяване е признато от съда за незаконосъобразно, тъй като се счита, че ги е получил добросъвестно. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Ако работодателят счита, че лицето му дължи парични суми, трябва да ги търси по съдебен ред. МВ/
2019-12-11 17:20:14 - Рени Иванова
Законно ли е да се заяви на 10.12.2019 г. платен отпуск от 02.01.2020 г. - 10 дни от полагащите се за 2020 година при положение, че същият служител има неизползвани за 2019 г.28 дни платен годишен отпуск, които същият прехвърля за ползване в 2020 г.?
2020-01-16 15:14:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Кодексът на труда не съдържа изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за съответните години. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба, би следвало първо да се използват отпуски от предишни години. МВ/
2019-12-11 16:52:58 - Мариела Мирчева-Волощук
Имам въпрос за размера на годишен отпуск.Предистория:На 08.10.18 г се явих на ТЕЛК за трети пореден път.Беше ми отредено 40 % Обжалвах решението и на 13.03.19 г.НЕЛК отмени решението на ТЕЛК и върна за преосвидетелстване.На 13.11.2019 г след явяване бях освиделествана с 50%.Имам тр.договор от 21.06.19 Колко отпуск ми се полага за 2019 г?Благодаря.
2020-01-16 15:05:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Считаме, че правото на този отпуск възниква от датата, когато Ви е определна 50 % загубена работоспособност, тъй като от тази дата отговаряте на изискванията, посочени в разпоредбата.МВ
2019-12-11 15:54:25 - Антоанета Коцина
Към средата на м. ноември подписах трудов договор като детегледач по програмата "Родители в заетост". Казаха ми, че ще мога да започна след като договора бъде подписан от министерството, но до сега нямам отговор от кога ще започна. Моля да ми отговорите в какъв срок бих могла да започна работа?
2020-01-09 09:32:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Коцина, Проектът „Родители в заетост“ се изпълнява от Агенция по заетостта. Насочете въпроса си към Агенцията по заетостта. (СР)
2019-12-11 15:27:05 - Марияна Максимова
При отправяне на предизвестие от страна на работодател към работник на основание придобиване право на пенсия, как работодателят преценява дали работникът има това право? Следва ли да се изисква информация по служебен път от НОИ? Какви са последствията за работодателя ако към датата на предизвестието работник докаже, че няма право на пансия?
2020-01-16 14:48:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 328, ал. 3 от КТ е предвидено, че само в случаите по ал. 1, т. 10а, 10б и 10в работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. В случай, че трудовото правоотношение на работника/ служителя бъде прекратено от работодателя на посоченото по-горе основание, но лицето към този момент не отговаря на изискванията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, издадената заповед може да бъде отменена от съда по повод на трудов спор. Според чл. 344, ал. 2 от КТ, работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. МВ/
2019-12-10 23:43:12 - Яна Богданова
Здравейте, За дете, родено през 1979 година, след изтичане на платеното майченство, какъв период може да бъде зачетен допълнително за трудов стаж, при положение че майката не е работила. Благодаря предварително.
2020-01-16 14:46:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Предвид изложеното за раждане на детето ще Ви се признаят 12 месеца трудов стаж. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акт за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. Разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ, съгласно който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст е в сила от 1986 г. МВ/
2019-12-10 11:52:03 - Илияна Жекова
Здравейте. Със заповед на Кмета на Община е сформиран екип за управление на проект по Оперативна програма „Региони в растеж“, Приоритетна ос "Устройство и интегрирано градско развитие", в чиито състав са включени четирима служителя на Общината (двамата заемат длъжност по трудово, и двама - по служебно правоотношение с Общинската администрация). В тази връзка, с оглед вида на правоотношението им, на четиримата са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и изпълнението на проекта, срещу заплащане, в извънработно време от основното им служебно/трудово правоотношение, съответно със заповед на Кмета на Общината (чл.10, ал.2, т.2, б. „а“ от ПМС № 189 от 28.07.2016г. на МС), и с трудов договор, сключен по реда на чл.110 от Кодекса на труда (чл.10, ал.2, т.2, б. „б“ от ПМС № 189 от 28.07.2016г. на МС). Въпрос 1: Допустими ли са и подлежат ли на верификация, разходите за възнаграждения на служителите от екипа (държавни служители и назначени по Кодекса на труда), за отработените часове, в дните в които са били в платен годишен отпуск или във временна неработоспособност по основното им служебно/трудово правоотношение? Въпрос 2: В конкретния случай, подлежи ли на верификация, разходът за обезщетение за временна неработоспособност, начислено във фиша по проекта (същия е начислен и във фиша по основното правоотношение). Въпрос 3: Изпълнението на проекта е спряно, считано от 22.06.2019г., на основание чл.64 ал.1 и ал.4 от Общите условия на договора за БФП (поради „извънредни обстоятелства“). Допустимо ли е отчитане на отработени часове и дейности от екипа на проекта, съответно верифицират ли се разходите за възнаграждение на екипа, през периода на временното спиране на проектa
2020-01-09 09:31:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Жекова, В тази рубрика отговаряме само на трудово-правни въпроси. По отношение на работещите по трудово правоотношение, няма пречка работникът или служителят да работи по трудов договор за допълнителен труд при същия работодател (по чл. 110 КТ) във времето, в което ползва платен годишен отпуск по основното си трудово правоотношение. Що се отнася до отпуска за временна неработоспособност, следва да си има предвид, че той се разрешава от здравните органи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 18, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният (работникът или служителят) не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. и не може да бъде прекратяван по желание на работника или служителя. (СР)
2019-12-10 07:02:30 - Николай Колев
Здравейте,искам да знам дали съм задължен да работя през официалните празници при работа от понеделник до петък на смени 1,2 и нощна? Визирам 24,25 и 26 декември,както и 1 януари ?
2020-01-16 14:41:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда //КТ/ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. Продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, балансът на работното време се спазва средно за периода, през който се отчита работното време. В случаите, когато работникът или служителят работи в повече от нормалната продължителност на работното време за съответния отчетен период, определен от работодателя, то това време се заплаща като извънреден труд. В чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ е предвидено, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор – чл. 262, ал. 2 от КТ. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четирикратния му размер. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, за съдействие можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/
2019-12-09 23:01:18 - Спасена Димитрова
На 11.11.2019 Ви зададох въпрос.До момента не съм получила отговор от Вас. Дали е възможно да получа такъв, защото обявения от Вас срок изтече, или не отговаряте на всички въпроси.
2019-12-10 17:14:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Димитрова, По въпросите, свързани с подаване на осигурителна информация се обърнете към Националната агенция за приходите. МХ/ТПООУТ
2019-12-09 15:44:10 - Сашо Попов
до 15.09.2019 г. бях на работа в една фирма, където ми се полагаха общо 32 дни отпуск - 24 основен и 12 за ненормирано работно време. От тях бях ползвал 22 дни, като при прекратяването на тр. договор ми изплатиха един ден. Във фирмата където започнах работа веднага(от 16.09), също имам право на 32 дни отпуск(20+12 нен.раб.време). Служителя чов. ресурси ми каза, че имам право само на 3 дни отпуск до края на годината, а не на 9 дни защото съм ползвал основния отпуск в първата ми работа и това е полагащия ми се допълнителен отпуск за ненормирано работно време.
2020-01-16 14:40:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при този работодател, в случая до прекратяване на трудовото правоотношение. В чл.33, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът или служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер – ал.2 на чл.33 от наредбата. МВ/