2019-12-19 12:22:49 - Снежана Дичева
Здравейте, Моля да поясните към коя дата се изчислява размера на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ - към датата на придобиване правото на пенсия за ОСВ, към датата, към която е упражнено правото на пенсия за ОСВ или към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, без значение кога ще стане това.
2020-02-05 19:22:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Дичева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата, на която го е упражнил. ЛТ/
2019-12-19 10:39:48 - Мариета Танева
Работя на длъжност"Главен експерт"в община на ТПО.Общ стаж 31 г., стаж в Общината 12 г.,стаж като "Гл.Експерт"4 г. Колко години ми се признават за клас прослужено време в общината? Как да го изчисля?
2020-01-10 11:57:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Танева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Както е видно от разпоредбата, допълнителните трудови възнаграждения се договарят в трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, според която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. КА
2019-12-19 10:32:34 - Милена Михайлова
Имаме назначен работник на втори трудов договор по чл.111 от КТ. От 02.01.2020г. той прекратява договора с първия работодател и от 06.01.2020г. ще сключи договор с нов работодател. Трябва ли и ние да прекратим договора по чл.111 от 02.01 и да сключим нов от 06.01, при положение, че ние оставаме втори работодател?
2020-01-17 10:46:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
От данните в запитването Ви е видно, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ се е прекратил основния трудов договор на лицето. При сключване на договор по чл. 111 от КТ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 от КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава удостоверение УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 от КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Предвид горното и изложеното в запитването мнението ни е, че договорът по чл. 111 от КТ би следвало да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор. МВ/
2019-12-18 19:44:59 - Бисерка Вацова
Здравейте! Започнах работа на срочен трудов договор с 3 месечен изпитателен срок. В краят на 3-тия месец ми удължиха изпитателния срок с още 2 месеца, а в края на този периода, ми удължиха изпитателния срок с още 1 месец. Позицията, на която съм назначена, не е променяна. Интересува ме това законно ли е? Благодаря предварително за информацията.
2020-02-05 19:22:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Вацова, При сключването на трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 от КТ страните уговорят конкретната продължителност на срока за изпитване – до 6 месеца. Преценката за конкретната продължителност на срока се прави при сключването на договора. Съгласно чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. С оглед на това считаме, че продължителността на изпитателния срок, се уговаря „веднъж“ – при сключване на трудовия договор, и не е допустимо удължаването му. ЛТ/
2019-12-18 12:01:52 - Миглена Иванова
Уважаеми дами и господа, Възможно ли е да се сключи трудов договор за стажуване с работник на основание чл.233а от КТ за срок от един месец, като възрастта на лицето е над 29 години.
2020-01-22 14:27:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 233б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност. Договорът с условие за стажуване се сключва за работа на длъжност, която съответства на придобита от лицето квалификация. Такъв договор с едно и също лице може да се сключва само веднъж (чл. 233б, ал. 2 от КТ). В чл. 233б, ал. 3 от КТ е регламентирано, че с договора по ал. 1 освен условията по чл. 66, ал. 1 от КТ се определят начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора, което не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца, както и други условия, свързани със стажуването. Задължително е страните да уговорят времетраенето (срока) на договора с продължителност от 6 до 12 месеца. При изтичане на уговорения срок трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор по чл. 233б от КТ, се прекратява. С оглед гореизложеното, трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 от КТ не може да се сключва с лице над 29 години, както и за срок по-малък от 6 месеца. БД
2019-12-17 18:26:51 - Веселин Петров
Здравейте! Преди месец ми беше прекратено трудовото правоотношение и при регистрацията ми в бюрото по труда установих , че близо преди половин година съм придобил право на пенсия.Мога ли да си искам полагащите се по закон 2 брутни заплати от бившият ми работодател където служих 8 години ?
2020-01-22 14:25:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Петров, Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. В чл. 228, ал. 3 от КТ е регламентирано, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред в тригодишен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ). БД
2019-12-17 15:48:25 - И.Иванова
Здравейте, моля за становище на следния казус: кмет на община през 5 последователни мандата губи на последните избори. Има неизползван отпуск от 2001 г. Имаме ли право да платим обезщетение за периода 2001-2009 г. По време на последния си мандат придобива право на пенсия. В какъв размер трябва да е обезщетението по чл.224 и чл.222 от КТ.
2020-01-09 09:40:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Мандатът на кметовете на общини, райони и кметства е регламентиран по реда на специални закони – Изборния кодекс (ИК) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). По отношение на правоотношенията на кметовете Кодексът на труда (КТ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане намират само субсидиарно приложение (чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА). Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА приложение съответно ще намерят разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), включително за правото на обезщетение по чл. 224, ал.1 и правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Член 176а, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност . Тази разпоредба не се прилага спрямо неизползвания до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години, който не се погасява по давност. Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. На мнение сме, че с изтичането на съответния мандат правоотношението се прекратява и при всяко прекратяване лицето има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Това право може да се упражни по съдебен ред. Исковете по трудови спорове за парични вземания се предявяват в 3 годишен срок (чл. 358, ал.1, т. 3 КТ), като изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). (СР)
2019-12-17 15:06:08 - Таня Петрова
Здравейте. 5 дневна работна седмица - понеделник-петък. Не сме на сумирано изчисляване. Налага се част от персонала да премине обучение, платено от Работодателя. Обучението е в петък и събота - по 6 ч. Дължи ли се заплащане за извънреден труд в събота? Ако да, къде да прочета разяснения за това. Реално те не полагат труд, но пък и не почиват..
2020-01-22 14:24:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 228а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа (чл. 228б от КТ). В тази връзка сме на мнение, че организираните от работодателя обучения следва да се извършват в работното време на работниците и служителите, като не се нарушават минималните размери на предвидените в чл. 152 и 153 от КТ междудневна и седмична почивка. БД
2019-12-17 14:12:29 - Пламен Йорданов
На основание чл. 245, ал. 1 от КТ работодателят нарежда изплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната. Моля за компетентно становище относно коректността на определените размери на дължимото възнаграждение, на подлежащото за изплащане в гарантиран размер възнаграждение и на остатъка за получаване, като се имат предвид реда за определяне и удържане на дължимите осигурителни вноски и разпоредбите на чл. 42, ал. 4 – 9 от ЗДДФЛ. БТВ за м. ноември е в размер 1886,50 лв., изплатеното за месеца възнаграждение е в размер 878,33 лв., а остатъкът за получаване е в размер 585,56 лв.
2020-01-17 10:44:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове: - да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; - да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Ако работодателят не го изплати доброволно, работникът/ служителят може да потърси вземането си по съдебен ред. За съдействие за изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/
2019-12-17 11:39:47 - Пенка Цветкова
Здравейте, от 2007 до 2015 г. съм работила и по втори ТД на 4 часа. Зачита ли се за пенсия сега стаж 4 към 5 години за този период, когато беше в сила разпоредбата? Благодаря.
2020-01-20 10:41:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Цветкова, времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, ако е по-благоприятно за лицето, само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тази възможност е пресъздадена от 01.01.2016 г. с чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) след отмяната от същата дата на ал. 8 – 10 на чл. 9 от КСО. Предвид гореизложеното, при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст положеният при условията на чл. 38, ал. 15 от НПОС осигурителен стаж за периода от 2007 г. до 2015 г. може да се зачете в съотношение 4 години за 5 години, ако по този начин лицето придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбата няма приложение при определяне размера на пенсията, както и при преценка правото на друг вид пенсия, свързана с трудовата дейност, или на пенсия за осигурителен стаж и възраст по други текстове от КСО. ВН
2019-12-17 08:30:00 - Доротея Недялкова
Здравейте, в медицински център сме назначили лекар без придобита специалност. Във връзка със специализацията му бихме желали да сключим договор по чл.234 от КТ. Въпросът ми е: Възможно ли е да променим времетраенето на основният трудов договор от 8 на 2 часа на ден, за да може лицето да се обучава в "база за обучение"? Предварително Ви благодаря!
2020-01-09 09:39:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Недялкова, Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването отношенията между лечебно заведение, което няма одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, или висшето училище по ал. 2 и служителя му, който ще се обучава по клинична специалност, се уреждат по реда на чл. 234 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 234, ал. 1 от КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с него се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за сключване на договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация. Страните по договора по чл. 234 от КТ са и страни по трудовото правоотношение, което съществува паралелно и независимо от отношението по този договор. Съдържанието на договора за повишаване на квалификацията или за преквалификация включва и времето за обучение. Времето по чл. 234, ал. 2, т. 2 от КТ има двояко значение. Освен като срок, в който трябва да приключи обучението, чрез времето за обучение се определя кога се извършва обучението – успоредно с работата по трудовото правоотношение и следователно извън работното време или с откъсване от работата, т.е. с преустановяване изпълнението на трудовите задължения. Видно от запитването обучението ще се осъществява частично успоредно с работата по трудовото правоотношение. Считаме, че няма пречка за периода на специализацията страните да договорят изменение на продължителността на работния ден или седмица, определени с основния трудов договор. (СР)
2019-12-16 18:32:15 - Камелия Русимова
Всички служители и работници получават по КТД 30 дни основен платен отпуск, вкл. и тези с телкови решения. Полага ли се на работниците с телкови решения и допълнителен отпуск и ако да, на какво основание.
2020-02-05 19:21:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Русимова, Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, също е основен платен годишен отпуск. Законът гарантира минималния размер на основния платен годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. От гореизложеното е видно, че работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва основен платен годишен отпуск по чл. 319 в по-голям размер от минимално предвидения, само ако такъв изрично е уговорен в колективен или индивидуален трудов договор. В конкретния случай, считаме, че ако в КТД не е уговорен изрично по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ, то следва да се приеме, че право на отпуск в размера, посочен в КТД, имат всички работници и служители, които са членове на синдикалната организация – страна по договора или които са се присъединили (чл. 57 от КТ), без значение дали става въпрос за отпуск по чл. 155, ал. 4 или по чл. 319 от КТ. ЛТ/
2019-12-16 14:11:29 - Милена Василева
След получено потвърждение от НОИ, относно пенсиониран служител на длъжност професор-втора категория труд, може ли работодателя да го освободи във връзка с чл. 328, ал.1, т.10, въпреки че служителя няма навършени 65 год. до които законодателят дава право на професорите да работят. Въпросният служител е придобил право на пенсия за 2 кат.?
2020-01-13 09:59:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Основанието за прекратяване на трудовите договори на професори, доценти и доктори на науките се състои в обективния факт на навършването на 65 годишна възраст, независимо от това дали са придобили или не право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. КА
2019-12-16 14:03:43 - Милена Василева
Здравейте, Служител по основен трудов договор, би желал да работи като ръководител проект, като отделеното му време за работа по проекта няма да е 4 часа, а 100%. В този слачай дали може служителят да излезне в неплатен отпуск и да се сключи договор по чл. 68, ал.1, т.2 със същия работодател при който е по основен трудов договор чл. 67 и в НО?
2020-01-09 09:38:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Василева, Няма пречка за периода на ползване на неплатен отпуск по основното трудово правоотношение, работникът или служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. (СР)
2019-12-16 11:25:23 - ЕВДОКИЯ ДИМИТРОВА
Здравейте, в сила ли е писмо изх. № 94-ДД-494 от 26.02.2007 г. на МТСП ? В случай че по време на неплатен отпуск работник или служител работи по втори трудов договор, трудовият стаж ще му бъде зачетен при втория работодател. Това означава ли, че и допълнителното трудово възнаграждение за стаж трябва да се начисли при втория работодател?
2020-02-05 19:20:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). Според ал. 8 на цитираната разпоредба допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горецитираните разпоредби е видно, че работникът или служителят има право на това допълнително възнаграждение само по основното си трудово правоотношение, а получаването му по два договора е възможно само когато по основния трудов договор се работи при непълно работно време, като в този случай допълнителното възнаграждение се заплаща по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горното следва, че когато по основния трудов договор работникът/служителят е в неплатен отпуск (няма действително отработено време), то няма пречка по втория трудов договор да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, при условие, че предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, изпълнявана по трудовия договор за допълнителен труд. ЛТ/
2019-12-16 11:11:31 - Алла Дедкова
Добрый день, подскажите, пожалуйста, у меня гражданство РФ, проживание г. Санкт-Петербург, в г. Пловдив хочу устроиться на работу, есть работодатель, в конце декабря приеду на собеседование, какие наши дальнейшие действия, для трудоустройства? Где можно посмотреть образец трудового договора, и какие документы нужно перевести и передать работодателю для подачи в министерство труда и социальной политики Болгарии, чтобы получить квоту. Спасибо
2020-01-09 09:32:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Дедкова, Задължение за осигуряване на разрешение за работа в България на граждани на държави, извън Европейския съюз, каквато е Руската Федерация, имат работодателите. Бъдещият Ви работодател е задължен да ви запознае с условията на трудовия договор, да Ви информира за необходимите документи и процедурата за получаване на разрешение за работа. За повече информация можете да зададете въпроса си в рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“. (СР)
2019-12-16 10:06:38 - Мирена Налбантова
Здравейте, Във връзка с ползването на платения годишен отпуск по чл.156а от Кодекса на труда, искам да попитам може ли този отпуск да бъде отложен, по реда на чл.176 от КТ и изплаща ли се парично обезщетение на основание чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползвания платен отпуск по чл.156а от КТ.
2020-01-22 14:19:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Налбантова, В чл. 66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Кодексът на труда регламентира, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 175, ал. ал. 5 от КТ). Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от КТ урежда случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платен годишен отпуск (вкл. основния и удължения платен годишен отпуск и допълнителните платени годишни отпуски) за следваща календарна година, а именно: от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от КТ). В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на гореизложеното, сме на мнение, че при прекратяване на трудовия договор работникът или служителят има право на обезщетение и за неизползвания платен годишен отпуск (вкл. основния и удължения платен годишен отпуск и допълнителните платени годишни отпуски), който бил е отложен и не е погасен по давност към деня на прекратяването. БД
2019-12-15 23:44:27 - М.Велкова
Здравейте! Била съм в отпуск по болест 64 дни, след това ползвах платен годишен отпуск 10 дни, след тях отново бях в болничен още 96 дни ?На колко дни имам право на още дни от ЛКК ,
2020-01-08 17:05:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Велкова, За информация по поставения въпрос се обърнете към Министерство на здравеопазването./НД/
2019-12-14 18:05:57 - Цветелина Войводова
Здравейте, подадох документи за пенсия в НОИ. Отказаха да ми зачетат трудов стаж от НПК"Промишлена енергетика" от 03.09.1981г. до 01.01.1982г., поради това, че в правоъгълния печат е изписано КАСИЕР и ФСО, вместо СЧЕТОВОДИТЕЛ. Според тогава действащото законодателство, този печат бил ли е легитимен и ако ДА- следва ли да ми се признае този стаж?
2020-01-21 17:08:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Войводова, Към визираният в запитването период, а именно: 03.09.1981г.–01.01.1982г. е била действаща Наредбата за трудовите книжки от 1953г. (Известия, бр. 26/1953г.), както и Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/12.03.1968 г.). Съгласно чл. 8 от тази Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т.8 изр.1 от Инструкция № 2492 се посочва, че удостоверенията обр. УП-30 и УП-2 и трудовите книжки се подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата на учреждението, предприятието или организацията. В случай че сте недоволен от постановеното в разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, можете да го обжалвате по реда на чл. 117 от КСО в едномесечен срок от датата на получаването му пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. От своя страна решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ подлежи на съдебен контрол. То може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административния съд. В тези случаи жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение на НОИ, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с пенсионното досие в съда. Решенията на Административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Влезлите в сила решения на Върховния административен съд са окончателни и задължителни за изпълнение от страните. За тези дела осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част (чл. 118 – 120 от КСО). КА
2019-12-13 17:18:07 - Донка Кръстева
Има ли право работодателят на заемащи длъжност с еднакво наименование, код по НКПД и трудово възнаграждение, съгласно действащо "разписание на длъжностите" в едно звено на организацията, да определя различни дейностеи, процеси и отговорности в длъжностните характеристики.
2020-01-17 10:44:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. В нея обикновено се посочват кода по НКП, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. От сключения трудов договор, длъжностната характеристика и указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника/служителя, за изпълнението на които се плаща договореното трудово възнаграждение. Всеки работодател сам разработва и утвърждава длъжностна характеристика за съответната длъжност. Няма пречка след сключване на трудовия договор работодателят да утвърди промени в длъжностната характеристика. Тези промени е възможно да произтичат от изменение на нормативни актове, да са свързани с поставяне на по-високи изисквания за заемане на длъжността и други. Ако работникът или служителят счита, че чрез длъжностната характеристика работодателят се опитва да измени длъжността, за която е сключен трудовият договор или да вмени задължения, които не съответстват на характера на възложената работа или с които той не е съгласен, то тогава е налице трудов спор по изпълнение на трудовото правоотношение, компетентен по който да се произнесе е съдът. МВ/
