Свободно движение на хора

Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи, от които се ползват гражданите на Европейския съюз, заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали. 

Съгласно чл. 21 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.

Министерството на труда и социалната политика администрира дейността на Работна група 2 „Свободно движение на хора“ към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет на Република България.


 

 

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ

 

Свободното движение на работници е гарантирано в член 45 на ДФЕС, който „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“.

 

Гражданите на ЕС имат право:

- да търсят работа в друга държава – членка на ЕС и да пребивават там за тази цел;

- да работят там, без да им е необходимо разрешение за работа, и при същите условия като гражданите на съответната държава членка и др.

От 1 януари 2014 г. българските работници могат да се възползват в пълнота от правото си на свободно движение и да работят на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, без да се нуждаят от разрешение за работа.

 

Европейско законодателство

Регламент (ЕС) № 492/2011 за свободното движение на работници;

Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки;

Директива 2014/54/ЕС за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници.

Българското законодателство в областта е изцяло хармонизирано с европейското законодателство

 

Основният нормативен документ в тази област е:

ЗАКОНЪТ ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ

 

Стратегически документ:

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)

 

КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ като част от свободното движение на хора

 

ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

 

Съгласно чл. 79 от ДФЕС Европейският съюз има обща имиграционна политика, която гарантира ефективността на управлението на миграционните потоци. Също така е гарантирана възможността за мерки на европейско ниво в подкрепа на действията на държавите членки за интеграция на гражданите на трети държави, които пребивават законно на тяхна територия.

 

Министерството на труда и социалната политика е компетентно в областта на законната и трудовата миграция на граждани на трети държави.

Европейско законодателство

Събиране на семейства;

Дългосрочно пребиваване;

Висококвалифицирана заетост;

Единно разрешение;

Сезонни работници;

Вътрешнокорпоративен трансфер;

Научни работници, студенти, стажанти и доброволци.

 

Българско законодателство:

ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ;

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ;

Закон за чужденците в Република България;

Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България;

Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим;

Заповед № РД01-47/17.01.2017 г. за утвърждаване на Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.

Стратегически документ:

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)


ИНТЕГРАЦИЯ

Общи основни принципи за интеграция на имигранти в ЕС, приети от Съвета на ЕС през 2004 г.:

  • Интеграцията е динамичен, двупосочен процес на взаимно приспособяване от страна на всички имигранти и жители на страните членки.
  • Интеграцията предполага уважение към основните ценности на Европейския съюз.
  • Заетостта играе ключова роля в процеса на интеграция.
  • Основното познаване на езика, историята и институциите на приемащото общество е решаващо за интеграцията.
  • Мерките за образование са решаващи в подготвянето на имигрантите за успех и икономическа активност.
  • Гарантираният достъп на имигрантите до институциите, както и до обществените стоки и услуги, наравно с местните граждани и без дискриминация, е необходима основа.
  • Редовното общуване и взаимодействие между имигрантите и гражданите на страните членове е основополагащ механизъм.
  • Правото на културно  и религиозно многообразие, съгласно Хартата на основните права, трябва да бъде гарантирано.
  • Участието на имигрантите в демократичните процеси и във формулирането на интеграционните политики, особено на местно ниво, подкрепя тяхната интеграция.
  • Интеграционните политики и мерки трябва да бъдат част от всички релевантни политики и нива на управление.
  • Разработване на ясни цели, индикатори и механизми за оценка и коригиране на политиката, оценка на напредъка и обмен на информация.

 

Стратегически документ

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)