Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи, от които се ползват гражданите на Европейския съюз, заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали.
Съгласно чл. 21 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.
Министерството на труда и социалната политика администрира дейността на Работна група 2 „Свободно движение на хора“ към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет на Република България.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ
Гражданите на ЕС имат право:
- да търсят работа в друга държава – членка на ЕС и да пребивават там за тази цел;
- да работят там, без да им е необходимо разрешение за работа, и при същите условия като гражданите на съответната държава членка и др.
От 1 януари 2014 г. българските работници могат да се възползват в пълнота от правото си на свободно движение и да работят на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, без да се нуждаят от разрешение за работа.
Европейско законодателство
Регламент (ЕС) № 492/2011 за свободното движение на работници;
Българското законодателство в областта е изцяло хармонизирано с европейското законодателство
Основният нормативен документ в тази област е:
ЗАКОНЪТ ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ
Стратегически документ:
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ
Министерството на труда и социалната политика е компетентно в областта на законната и трудовата миграция на граждани на трети държави.
Европейско законодателство
Вътрешнокорпоративен трансфер;
Научни работници, студенти, стажанти и доброволци.
Българско законодателство:
ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ;
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ;
Закон за чужденците в Република България;
Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България;
Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим;
Стратегически документ:
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)
ИНТЕГРАЦИЯ
Общи основни принципи за интеграция на имигранти в ЕС, приети от Съвета на ЕС през 2004 г.:
- Интеграцията е динамичен, двупосочен процес на взаимно приспособяване от страна на всички имигранти и жители на страните членки.
- Интеграцията предполага уважение към основните ценности на Европейския съюз.
- Заетостта играе ключова роля в процеса на интеграция.
- Основното познаване на езика, историята и институциите на приемащото общество е решаващо за интеграцията.
- Мерките за образование са решаващи в подготвянето на имигрантите за успех и икономическа активност.
- Гарантираният достъп на имигрантите до институциите, както и до обществените стоки и услуги, наравно с местните граждани и без дискриминация, е необходима основа.
- Редовното общуване и взаимодействие между имигрантите и гражданите на страните членове е основополагащ механизъм.
- Правото на културно и религиозно многообразие, съгласно Хартата на основните права, трябва да бъде гарантирано.
- Участието на имигрантите в демократичните процеси и във формулирането на интеграционните политики, особено на местно ниво, подкрепя тяхната интеграция.
- Интеграционните политики и мерки трябва да бъдат част от всички релевантни политики и нива на управление.
- Разработване на ясни цели, индикатори и механизми за оценка и коригиране на политиката, оценка на напредъка и обмен на информация.
Стратегически документ
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2015-2020 г.)