Министерство на труда и социалната политика

Архив от дата:

.


БЛОГ



Ако не променим пенсионната система, обричаме я на мизерия



 

Напоследък много млади хора ми казват, че не вярват на солидарната пенсионна система. Дори твърдят, че не искат да разчитат на нея. Само че реалността е един ден да стигнат до пенсионна възраст и да станат напълно зависими от нея. Тогава пък идват аргументите на пенсионерите, че получават несправедливо ниски пенсии. Те с основание твърдят, че са работили цял живот. Е, някои пропускат да си припомнят колко години и върху какви суми са се осигурявали. Хората имат право на своите изводи – и младите, и пенсионерите. Те не вярват на една система, която е солидарна, в която работещите внасят днес, за да получат пенсии други. Много свързват солидарността с периода на социализма. Съответно всички изкривявания, несправедливости, наличието на необясними привилегии се пренасят и днес. Недоверието към една солидарна система я унищожава. Ако първо се опитваш да я излъжеш, после не трябва да се оплакваш, че други я лъжат.

Ако искаме обаче доверие, трябва да осигурим справедливост и предвидимост. Но нека първо видим какви са алтернативите на солидарната система. Основната алтернатива са капиталовите сметки. Днес има частни пенсионни фондове. Няма да влизам в изнервения дебат как работят те. Големите рискове при тях са фалит или инфлация, каквато имахме през 1996-1997 г. Тогава спестяванията изчезват. Нека предположим дори, че има хора, които са готови да поемат риска да останат без пенсии. Това впрочем е лошо инвестиционно решение, защото диверсификацията предполага и вложения в сигурната солидарна система. Някаква алтернатива са пенсионните фондове, които предоставят дългосрочен инвестиционен заем на държавата. Само че при въвеждането на тази система, бюджетът, чрез данъците на работещите, трябва да поеме пенсиите на предишното поколение, което не е имало този избор. Има и още една – крайна опция – всеки сам да решава дали и колко да се осигурява. Това обаче гарантира на много хора крайна бедност на старини. Ако не си внасял осигуровки, за да си увеличиш разполагаемия месечен доход по една или друга причина, после нямаш основание да очакваш, че ще получиш доход. В момента в България работят и двата вида пенсионни системи – солидарна – чрез НОИ, където се внася минимална осигурителна вноска от всеки и който гарантира пенсии на всички. И капиталови сметки, където задължително внасяме допълнителни вноски, в очакване на това, че част от пенсията ни ще зависи от добрите инвестиционни умения на финансистите, които управляват пенсионните фондове. Тази система е балансирана и позволява и да се правят допълнителни инвестиции за пенсия от тези, които имат високи доходи и намират, че по тази начин ще се осигурят по-добри доходи на старини. Тази конструкция е достатъчно стабилна и позволява достатъчно добра политика за осигуряване на пенсиите.

Следователно целта на укрепването на пенсионната система не е да се промени нейната архитектура, а да се стабилизират и да се направят дългосрочно предвидими нейните показатели. Днешната пенсионна система има няколко порока. Първо, тя е свръх субсидирана от бюджета. Този проблем се задълбочава с намаляването на броя на работещите, което е трайна демографска тенденция. Подобна зависимост, освен че гарантира ниски пенсии, създава и голям риск за българската икономика като цяло. За това говорят всички външни анализатори и институции като ЕС, Световната банка, потенциалните кредитори на страната. Отлагането на проблема го прави още по-труден за решаване и още по-опасен за държавата. Вторият проблем е свързан с непредвидимостта. Партиите си правят политика с пенсионната система. Едната иска да се заяви като реформатор и предприема остри мерки, другата се прави на защитник на хората и ги отменя. Резултатът – през месец декември 2014 г. хората не знаеха кога ще се пенсионират през 2015 г. Това води до липса на цялостна стратегия, промени на парче, под натиск и с импровизация и в крайна сметка – до една система пълна с кръпки по отделни въпроси, която скърца и заплашва да спре като цялостен механизъм. Затова е необходимо не да се променя пенсионната система коренно, а да се определят дългосрочните й параметри, които да създават стабилност и чувство за доверие.

Как може да се укрепи пенсионната система? Тук няма да се спирам на допълнителните пенсии от спестявания, управлявани от частните пенсионни фондове. Ще се спра на капацитета на НОИ. Как да се намали зависимостта от бюджета? Възможен подход е ограничаването на разходите. Това означава някои дейности да излязат от НОИ, защото имат по-скоро социален, а не осигурителен характер. Това може и трябва да се търси. Само че постигането му не може да стане веднага. Просто, защото разходите за създаване на капацитет и преустройване на системата на социално подпомагане за поемане на нови и нови функции, струва стотици милиони. Освен това, там резервите за спестяване не са особено големи. Друг начин на ограничаване на разходите е свързан с ограничаване на достъпа до пенсии. Това може да стане например, като се затегнат изискванията за получаване на инвалидни пенсии. Подобен подход ще остави много хора с увреждания без доходи и перспективи. Разбира се, ще се търсят начини за това, получаването на инвалидна пенсия да не бъде резултат от корупция или криворазбрана социална политика от страна на лекарските комисии. Но по принцип – от тези резерви трябва не да се спестяват разходи, а да се заделят по-адекватни средства за хората с увреждания.

Другият възможен начин за стабилизиране на бюджета на НОИ, е да се увеличат приходите в системата. На първо място – с увеличаване на работещите, които допринасят за приходите в солидарната система. Мерките за намаляване на безработицата и привличане обратно на работна ръка са един от способите, но те така или иначе са даденост, освен това не могат да компенсират застаряването и масовата емиграция през последните години. Те зависят силно и от състоянието на икономиката, което пък се определя от редица други фактори. Следователно - начин за увеличаване на допринасящите работещи, е да се увеличава изискуемата възраст и стаж за пенсиониране. Плавно и постепенно, за да не се лишават хората от полагащото им се право на пенсия. Крайната цел на тези промени е мъжете и жените да се пенсионират на 65 години, а първа и втора категория труд – съответно на 57 и на 62 години. След това – ще се отчитат показатели като продължителност на живота и средна продължителност на получаването на пенсия. Предложението ми е тези цели да се достигат постепенно – за работещите в масовата 3-та категория мъже, които сега се пенсионират на 63 г.и 8 месеца – възрастта 65 ще важи за родените след 1964 г. За жените – тази възраст важи за родените след 1972 г. За жените, които работят в 1-ва и 2-ра категория труд новите условия ще важат след 2043 година. Това обхваща тези, които сега са в началото на трудовия си стаж. Освен това ще настоявам за въвеждане на възможност за по-ранно пенсиониране, при получаване на по-ниска пенсия. Така ще се дава по-голям избор на хората. Изчисленията на актюерите в НОИ показват, че пенсиите следва да се намаляват с 0.4% за всеки месец по-ранно пенсиониране, за да няма негативни ефекти върху цялата пенсионна система. Тези промени ще донесат значителен ефект върху стабилността на пенсионната система, освен това ще се ограничат с ефект от 1-2-3 месеца за всеки набор, така че да не отдалечават твърде много перспективите за очаквано пенсиониране. Разбира се, тази дългосрочна програма, наред с възможността за ранно пенсиониране, ще се допълни с по-ефективни мерки за заетост на хората в предпенсионна възраст.

Като говорим за различните категории труд, трябва да се спомене и необходимостта от преглед и въвеждане на минимална възраст за пенсиониране на всички работещи. Тук се изкушавам да цитирам премиера, който с основание доказва, че не е нормално пожарникарят, който гаси пожари, да е в еднакво рискови условия на труд с неговия колега, който проверява спазването на правилата за пожарна безопасност във фирмите.

Разбира се, укрепването на бюджета на НОИ може да стане и чрез минимално повишаване на осигурителните вноски и по-добра събираемост. За по-добрата събираемост ще допринесе скорошното решение на НС за криминализиране на укриването на осигурителни вноски. Могат да се увеличат и проверките във фирмите, но това означава значително утежнение за бизнеса особено в момент, в който той се опитва да се освободи от кризата. Тежките проверки няма да му помогнат, което разбира се не значи, че ще намалее съществуващия сега контрол. Увеличаването на вноските, което предлагам, е минимално – с около 0.3% за бизнеса и 0.1% за работещите годишно. Така „утежнението“ за работодателите ще бъде с 10 стотинки на ден или 3 лева на месец за всеки работник, осигуряван на 1000 лв (над средната работна заплата). Това сигурно ще бъде и първият данък, за който ще има яснота с 12 години напред.

Промените в пенсионната система трябва да бъдат трайни, да създават доверие и чувство за справедливост. Затова говорим за промени в осигурителната възраст и стаж, за категориите труд, за размера на осигурителните вноски, за затягане на критериите за отпускане на инвалидни пенсии. Ефектът трябва да се търси с плавни и поносими промени във всички тези области, защото другият вариант е да се променят само някои от параметрите, но драстично. Това е по-справедливо. Относно призивите за поредно замразяване на промените – те са най-сигурният път за поддържането на мизерна, нестабилна и несигурна пенсионна система. Нека всеки в обществото поеме своята отговорност.

Ивайло Калфин

*материалът е публикуван във в. 24 часа на 29 януари 2015 г.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България