Архив от дата:

.


Бисер Петков: Стратегия за детето няма



БНТ, Сутрешен блок,  8.10.2019 г.

 

Водещ:Здравейте.

 

Бисер Петков:Добро утро.

 

Водещ:Какво се случи г-н Петков? Как коментирате ситуацията от Сливен вчера?

 

Бисер Петков:За мен това, което се случи в сливенските училища,е една провокация срещу усилията на държавата да обхване децата в училище. Надявам се да не остане безнаказана. Тя идва на фона на няколко месечни атаки и провокации срещу системата за закрила на детето, всяване на страх и психоза сред родителите, че децата им ще бъдат отнемани и че има документи, в които това се регламентира. Една линия, прокарванaосновно в социалните мрежи,на сатанизиране на социалните работници и представяне, че основната им цел е отнемане на деца от техните семейства. Масовата психоза в сливенските училища доведе до това децата спешно да бъдат изведени от родителите без реално основание и без социалните служби да са давали повод с тяхно действие.

 

Водещ:Да кажем, че в основата на този страх е прословутата Стратегия за детето, която предизвика много протести и коментари. Какво се случи с тази стратегия? Тя все още ли е настрани и не се работи по нея, докато не се изчистят основните неща.

 

Бисер Петков:За пореден път ще кажа, че Стратегия за детето няма. Такъв проект на стратегия беше разработен в началото на годината от работна група към Съвета за закрила на детето. Проектът беше на обществено обсъждане, както всеки проект на нормативен документ. Още в рамките на този процес, когато срещна съпротива, несъгласие и отхвърляне, той беше спрян. Проектът не е пускан за съгласуване преди разглеждане в Министерски съвет, така че такъв документ няма. Работата по него е спряна и не се работи по него. Той не може да бъде основание за всяване на такива страхове.

 

Водещ:Какво значи, че е спряна работата по него? Абсолютно се отказвате от подобна стратегия с дъгосрочна визия за социално подпомагане и отглеждане на децата или преработвате онези моменти, които бяха притеснителни за немалка част от обществото.

 

Бисер Петков:Към момента по този документ не се работи. По-страшното е, че този проект на документ беше повод да се атакува цялата система за закрила на детето, която съществува и действа близо 20 г., откакто е приет Законът за закрила на детето. Нашата първостепенна задача е да възстановим доверието в тази система.

 

Водещ:Защо беше загубено това доверие според вас?

 

Бисер Петков:Мисля, че това е в резултат на целенасочени атаки срещу система за закрила на детето, вероятно и в резултат на някои несъвършенства в нейното функциониране. В никакъв случай не мисля, че те са толкова тежки, за да може българската система на закрила на детето да се асоциира с чужди системи, да се твърди, че едва ли не се прокарват методи и практики, неприсъщи за българската ценностна система и семейни ценности. Искам да подчертая, че системата за закрила на детето е изцяло съобразена с основния принцип в Конституцията, че грижата за възпитанието на децата е основно на техните семейства, а държавата само ги подпомага. Няма нещо по-добро от това едно дете да израсне в своето биологично семейство. За съжаление реалността е такава, че стотици деца биват изоставени от техните семейства. По отношение на тях трябва да се приложи някаква мярка за закрила, така, че да им се осигури среда за развитие.

 

Водещ:Многократно споменахме в този разговор, че се всява страх и паника. Кой има интерес от това?

 

Бисер Петков:Като общество нямаме интерес да имаме недоверие в системата за закрила на детето и родителите да бъдат тревожни от това, че нещо може да се случи на децата им. В българския модел детето е висша ценност. Смисълът на всичко, което правим, е да успокоим семействата, че не бива да се притесняват, че в системата за закрила на детето се прави нещо, което е против техните деца и е насочено към отнемането на децата. Отново искам да подчертая, че тази мярка за закрила на детето съществува в нашето законодателство от 2000 г.

 

Водещ:Кой прави така, че да се говори за норвежки модел в България?

 

Бисер Петков:Има много организации и сдружения, които лансират тази теза главно в социалните мрежи. Много хора вярват, че това е така. Политиката за закрила на детето няма за цел следване на някакъв чужд модел. Тя следва българския модел, установен вече 20 г. България е ратифицирала Конвенцията за правата на детето на ООН и е член на ЕС от 2007 г. и в законодателството си по отношение на социалните услуги също трябва да се съобразява с това.

 

Водещ:Имаме законодателство, имаме институции. Доста от тях отговарят за децата. Защо трябва да се създават нови и още някаква нормативна уредба?

 

Бисер Петков:Органите за закрила на детето са изброени в Закона за закрила на детето и те наистина са много. Новото, което беше създадено, е Законът за социалните услуги, който предстои да влезе в сила от 2020 г.

 

Водещ:Това ли се бърка – стратегията с този закон, който трябва да влезе в сила от догодина?

 

Бисер Петков:Нещата тръгнаха от проекта на тази стратегия, каквато отново подчертавам, няма. След това преминаха към промени, които чрез Закона за социалните услуги се правят в Закона за закрила на детето и в Семейния кодекс. Тези промени са свързани със синхронизиране на новия закон, терминологията, разбирането за социалните услуги и 28 закона са променени чрез преходните и заключителни разпоредби. Стигна се до там да се атакува целия закон и да се иска обявяването на неговата противоконституционност. Законът за социалните услуги регламентира една много по-широка материя. Тя е свързана с подкрепа на хората в нужда и уязвимо положение чрез социални услуги, за да упражняват своите права и да бъде предотвратена тяхната социална изолация. Законът се подготвяше повече от 1,5 г. Имаше концепция за този закон, която беше на публично обсъждане през юни и юли 2018 г. След това самият проект на закон беше на обществени консултации през месец октомври и ноември. Едва сега, на този етап, се атакуват положения от този закон. Това ме кара да мисля, че това е една целенасочена атака, която търси своите основания, за да постигне предварително набелязана цел. Законът е приет от Народното събрание и предстои влизането му от началото на следващата година.

 

Водещ:Може ли да се очаква някакво увеличение на социалните плащания в Бюджет 2020?

 

Бисер Петков:Все още проектът на Закона за държавния бюджет и в частта на бюджетите на отделните министерства, в частност на Министерството на труда и социалната политика, се обсъжда. Предстои среща в Министерството на финансите в рамките на бюджетните диалози, за да се уточнят параметрите на бюджета. На този етап по проекта на бюджета на МТСП е ясно, че ще има увеличение на политиките по отношение на хората с увреждания. То е свързано с по-високия размер на получаваната финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. По отношение на по-големия размер средства за финансиране на услугите личен и социален асистент, все още не мога да коментирам конкретни числа. В проекта на Закона за бюджета вече стана ясно, че предвижданото индексиране на пенсиите от 1-ви юли по швейцарското правило през 2020 г., вероятно ще бъде с 6,6 процента. Това са стойностите, изчислени на база ръста на средния осигурителен доход и индекса на потребителските цени. Това са ясните към момента параметри. Все още сме в неприключила процедура за подготовка на бюджета и затова не бих могъл да вляза в по-голяма конкретика.

 

Водещ:От години се очаква някакво увеличение в определени сектори като обезщетението за безработица. Там може ли да се очаква нещо такова?

 

Бисер Петков:Проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, където е и размерът на обезщетението за безработица, все още е в процес на подготовка в Националния осигурителен институт. Не мога да кажа дали там ще има промяна. Обезщетението се изчислява като 60 процента от средния доход на лицето за определен референтен период. Минималният размер на обезщетението се определя в закона.

 

Водещ:Споменахте, че се правят стъпки, насочени към хората с увреждания. Кои са основните акценти в Националната програма за достъпна среда, която също сега се обсъжда? Кое е новото, което ще помогне на хората с увреждания?

 

Бисер Петков:Това е нова програма, която беше стартирана за първи път тази година в изпълнение на разпоредба на Закона за хората с увреждания, който действа от началото на 2019 г. Националната програма за достъпна среда и лична мобилност е с двата компонента „Достъпна жилищна среда“ и „Лична мобилност“. С нея държавата финансира проекти на хора с трайни увреждания и затруднена мобилност за достъпна жилищна среда – за изграждане на платформи, асансьори и съоръжения, с които да се преодоляват препятствията в домовете на хората.

 

Водещ:Това чий ангажимент ще бъде? Кой ще поеме финансовите разходи?

 

Бисер Петков:Финансирането е от държавния бюджет. В бюджета на МТСП за компомент „Достъпна жилищна среда“ са предвидени 1 700 000 лв. На 30-ти септември изчете срокът за подаване на проектни предложения. Постъпили са 55 предложения от физически лица и от етажна собственост, т.е. сдружение на собствениците. Това са допустимите кандидати по програмата. В момента те се разглеждат от комисия и предстои да бъдат оценени и класирани. Общата стойност на проектните предложения е около 2 300 000 лв. Надявам се, че ресурсът, който беше отделен тази година, ще бъде използван, за да се започне тази важна дейност по подкрепа на хората за изграждане на достъпна жилищна среда. Прави се немалко за достъпността на обществената среда за хората с увреждания. По отношение на жилищната среда и домовете, които те обитават, това е първата стъпка. Програмата ще продължи да се финансира и през следващия бюджет.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България