Рубрики


ЖИВОТ И ТРУД В ГЕРМАНИЯ


1.    Пребиваване в Германия

 

Определеното по долуизброените правила пребиваване предопределя достъпа до определени трудови и социални права, но не и ползването на права на социална защита в рамките на Регламент 883/2004 – здравни грижи, болнични и майчинство, пенсии, обезщетения при трудови злополуки, семейни обезщетения.

 

Право на пребиваване до три месеца

Всички граждани на държави-членки на Европейския съюз имат право да се движат свободно в рамките на Европейския съюз, да влизат в друга държава-членка и да се възползват безусловно от правото на пребиваване до три месеца, независимо от целта на пребиваване. За влизането е необходима единствено лична карта или валиден паспорт.

 

Гражданите на Съюза не се нуждаят от разрешително за пребиваване и имат неограничен достъп до пазара на труда. Гражданите на всички държави-членки на ЕС и членовете на техните семейства имат право да пребивават свободно в ЕС.

 

Право на пребиваване за повече от три месеца

След първите три месеца правото на пребиваване е обвързано с конкретни цели на пребиваване, преди да бъде придобито право за постоянно пребиваване. Групите лица, които имат право да пребивават на територията на друга държава-членка, са:

·         работници;

·         самостоятелно заети лица в приемащата държава членка;

·         доставчици на услуги;

·         получатели на услуги;

·         лица, имащи право на престой;

·         пенсионери;

·         студенти;

·     други икономически неактивни лица, както и членовете на техните семейства.

 

За икономически неактивните граждани на Съюза са в сила специални условия. Те имат право на пребиваване само ако притежават пълно здравно застрахователно покритие и достатъчно финансови средства за себе си и за членовете на семейството си за цялата продължителност на тяхно пребиваване (чл. 4, изр. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на гражданите на. Европейския съюз).

 

Финансовите средства трябва да бъдат определени така, че да не се превърнат в тежест на системата за социално подпомагане. Средства за издръжка са: всички разрешени от закона доходи и активи (парични средства и парични еквиваленти) или други собствени средства, в частност плащания за издръжка на членове от семейството или трети лица, също и пенсии.

 

Като пълно здравно застрахователно покритие може да се разглежда обхватът на предвиденото от закона здравно осигуряване. Службата за чужденци/Службата за регистрация може да поиска гражданите на Съюза да докажат, че са изпълнили тези условия за право на пребиваване.

 

Допълнителна  информация

www.europa.eu

www.bamf.de

 

 

2.    Насърчаване на езиковите умения

 

Изучаване на немски език

Гражданите на ЕС, които искат да живеят в Германия, трябва възможно най-бързо да овладеят немски език. Само така те могат да получават достъп до информация, да се справят с ежедневието, да намерят работа и т.н. За ежедневния живот е необходимо езикът да се владее на ниво B1 от Общата европейска езикова рамка. Това съответства на старото основно ниво на владеене (Grundstufe) и е основна предпоставка за използване на езика. Важно условие за някой, който иска да се развива и професионално, напр. като лекар или предприемач, е владеенето на езика на ниво В2 илиC1.

 

За записването на студенти в немски университет по правило трябва да се докаже ниво на владеене на езика C2. В предварителните процедури по кандидатстване се приемат и удостоверения за по-ниски нива на владеене на езика (по правило C1, в изключителни случаи B2). Препоръчва се, при възможност да започнете с овладяването на немския език още в България. Нива A1 и A2 дават основата на езика и се придобиват сравнително бързо.

 

След пристигане в Германия е необходимо институционализирано усвояване на езика. Според закона като членове на ЕС българските граждани нямат право да посещават интеграционни курсове. Това са курсове по немски език, които се предлагат от Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) и при определени условия също се финансират. Посещението на интеграционните курсове от граждани на ЕС не е изключено, напр. когато има свободни места в провежданите в момента курсове. Затова се препоръчва най-напред да се обърнете към най-близкия институт за чуждестранни езици.

 

Интеграционните курсове на Федералната служба за миграцията и бежанците по правило струват 1,20 € за учебна единица (УЕ) и продължават общо 645 УЕ (от A1 до B1 ). Много по-бързи, но и по-скъпи са курсовете на Гьоте институт. В някои градове има вечерни курсове (VHS) и различни частни езикови училища, предлагащи тази услуга.

 

Допълнителна информация

www.bamf.de

www.vhs.de www.goethe.de

www.europass.cedefop.europa.eu

www.jmd-portal.de

 

 

3.    Жилищно настаняване

 

Жилищна помощ

Наемателите в Германия могат да кандидатстват за финансова помощ. Правото на жилищна помощ и нейният размер се определя от броя на членовете в домакинството, размера на общия доход и наема. Някои федерални провинции предлагат в интернет калкулатор за изчисляване на жилищни помощи, с който може да се пресметне дали се полага жилищна помощ на съответно лице и евентуално нейният размер. Допълнителна информация и необходимите формуляри могат да бъдат получени от бюрото за жилищни помощи (Wohngeldbehörde) към градската или общинската управа.

 

Наем и наемни правоотношения

Информация за адекватната цена на наема за дадено жилище, т.е дали отговаря на обичайните цени за населеното място, може да се намери в специализираната таблица със средните цени на наемите. Тя е задължителна за всяко населено място и може да бъде получена в компетентната служба за жилищно настаняване (Wohnungsamt).

 

Договор за наем

Договорът за наем урежда всички подробности около наемните правоотношения и е обвързващ както за наемателя, така и за наемодателя, доколкото разпоредбите са допустими от закона. Поради това той трябва да се разгледа внимателно, преди да бъде подписан.Преди сключването на договор за наем трябва да бъдат уточнени всички подробности:

·         размер на наема;

·       размер на допълнителните разходи (особено за отопление), размер на депозита;

·         евентуални комисиони на брокера;

·   евентуално поетапно увеличаващ се наем (наем, който автоматично се увеличава периодично);

·         продължителност на договора за наем (срочен или безсрочен);

·         задължения за извършване на ремонтни дейности.

 

Всички договорки трябва да бъдат записани в писмен вид в договора за наем. Допълнително към договора за наем често трябва да се подпише и т. нар. приемо- предавателен протокол. С неговото подписване се потвърждава в какво състояние е било жилището, когато е прието. Поради това приемо-предавателният протокол трябва да се прочете много внимателно. Възможно e човек по-късно да бъде подведен под отговорност за недостатъци, които не са били отбелязани в протокола. Наемодателят обикновено изисква като гаранция депозит, от който се заплащат ремонти или се погасяват неиздължени наеми. Размерът на депозита не може да надвишава три месечни чисти наема (наемът без допълнителните разходи).

 

 

4.    Работа в Германия

 

Гражданите на държавите-членки на Европейския съюз са граждани на Съюза.  Те се ползват от неограничена свобода на движение на работна сила, услуги и пребиваване. Поради това гражданите на Съюза не се нуждаят от разрешително за работа, ако искат да работят в Германия. Считано от 01.07.2013 г. влезе в сила изключение за хърватските граждани поради присъединяването им към ЕС. Най-малко до 30.06.2015 г. те ще имат ограничен достъп до пазара на труда, защото им е необходимо разрешително за работа в ЕС, което се издава от Централната служба за трудово посредничество към Федералната агенция по заетостта (ZAV).

Освен това за периода на активно търсене на работа гражданите на ЕС имат право на пребиваване в Германия.

 

Както всички немски гражданин, така и гражданите на Съюза трябва да регистрират своето постоянно местожителство в Германия с валиден паспорт или лична карта в компетентната служба за регистрация (Meldebehörde). В случай на трудова заетост трябва да се подаде данъчна декларация в местната данъчна служба. Там се плащат данъците и вноските за социално осигуряване на всички членове от семейството.

 

С удостоверението за адресна регистрация и валиден паспорт или лична карта гражданите на Съюза могат да се регистрират за търсене на работа в местната агенция по заетостта. Ако има подходящо работно място и ако отговарят на условията, те могат да кандидатстват за него и да го заемат веднага, ако бъдат одобрени. При позиция, за която е предвидено задължително социално осигуряване, вноските за здравно и социално осигуряване се плащат директно от брутното трудово възнаграждение. При така наречената минимална заетост (Minijob) с максимален таван 450 евро не се удържат вноски за социално осигуряване и данъци.

 

При минимална или почасова заетост без проблем може да се кандидатства за парични добавки (допълнително обезщетение) съгласно том II  от Социалния кодекс (SGB II) в компетентния  център за работа,  когато трудовото възнаграждение не е достатъчно за издръжка, тъй като в конкретния случай е изцяло изпълнено условието за заетост на лицето.

 

Ако през периода на търсене на работа е налице право на социални помощи, трябва да се има предвид следното:

В том II на социалния си кодекс (SGB) Германия е предвидила изключване на правото на обезщетение за безработица II („Hartz–IV“) за търсещи работа граждани на Съюза. Много е спорно дали това е допустимо по силата на европейското законодателство по множество причини.

 

Много съдилища за социално-осигурителни спорове междувременно не прилагат изключването на правото на обезщетение за безработица за търсещи работа граждани на Съюза и присъждат помощи.В повечето случаи се изтъква аргумента, че съгласно европейския регламент за координация на системите за социална сигурност може да се предяви претенция за право на социални помощи в Германия.

 

Ако е налице необходимост от подпомагане по смисъла на том II  от Социалния кодекс (SGBII), при всички случаи е препоръчително да кандидатствате за помощи в центъра за работа по местоживеене. При необходимост трябва да се подадат възражение и иск. При неотложни случаи без никакво препитание би трябвало да се подаде молба за неотложна правна защита. В повечето случаи тя има изгледи за успех. За граждани на Съюза при всички случаи е допустимо кандидатстване за социални помощи в социалната служба (Sozialamt) съгласно SGBXII, особено ако не е налице достатъчно здравно осигуряване.

 

Допълнителна информация

www.arbeitsagentur.de(Федерална агенция по заетостта)

www.ec.europa.eu/eures(Европейски портал за работа)

www.zav.de/www.ba-auslandsvermittlung.de

www.make-it-in-germany.com(Интернет портал за търсещи работа)

www.thejobofmylife.de(Посредничество при обучение или работа от Европа за Германия) www.europass.cedefop.europa.eu(Прозрачност на квалификациите в Европа)

www.eui-dwbo.de

www.diakonie.de

 

 

5.    Социална защита

 

Социално осигуряване

Социалното осигуряване в Германия, осъществявано чрез внасяне на осигурителни вноски,осигурява финансова защита в случай на безработица и болест (вкл. при необходимост от дългосрочни грижи), пенсии при старост и инвалидност.

 

Социалното осигуряване е задължително за всички случаи на трудова заетост.

 

Вноските се поделят между работодателя и работника и автоматично се внасят във фондовете за социално осигуряване от трудовото възнаграждение.

 

Изключение прави задължителното социално осигуряване за злополука, чиито вноски се поемат изцяло от работодателя.

 

Здравно осигуряване

Съществува задължително и частно здравно осигуряване. В случай на заболяване задължителното здравно осигуряване предлага на осигуреното лице и неговото семейство значителна сигурност. Освен това се поемат и разходите за здравни грижи, напр. за зъболекар, онкологичен скрининг или рехабилитационни мерки. Поемат се разноските за необходимата медицинска помощ и се изплаща обезщетение поради отпуск по болест, ако трудовото възнаграждение не се изплаща поради нетрудоспособност. Осигуреното лице доплаща според услугата, която се използва. Ако осигурителният доход надхвърля определен размер, т. нар. осигурителен праг, тогава задължителното осигуряване отпада и всеки решава на собствена отговорност как да се осигурява (с частни осигурителни дружества).

 

Задължителното осигуряване по правило важи за:

·         заети лица;

·    получатели на доходи от обезщетения (обезщетение при безработица, пенсия, обезщетение при болест, обезщетение при безработица II и др.);

·         студенти;

·        пенсионери и лица, претендиращи за пенсия;

·   определени членове на семействата на задължително осигуряващи се лица.

 

Осигуряване за дългосрочни грижи

При задължителното здравно осигуряване автоматично се прави и вноска за ползване на обезщетение за дългосрочни грижи. В случай на частно здравно осигуряване с право на общи болнични услуги, трябва допълнително да се сключи частна осигуровка за  дългосрочни грижи.

 

Социалното осигуряване за дългосрочни грижи намалява финансовия риск при необходимост от дългосрочни социални грижи, като предоставя обезщетения за посрещане на допълнителните разходи за такива грижи. Освен това то подпомага и полагащите грижи лица чрез консултации и възстановяване на разходите за грижите. Дългосрочните грижи у дома се получават, точно както и стационарните грижи, само след подаване на заявление.

 

Социално осигуряване при безработица

При безработица след трудова заетост, за която е имало задължително социално осигуряване, съществува възможност за получаване на обезщетения за безработица, за които се кандидатства. Агенцията по заетостта проверява дали са изпълнени необходимите условия, за да ги отпусне.

 

Пенсионно осигуряване

Пенсионното осигуряване дава социална сигурност в напреднала възраст или при неработоспособност. Условие за получаването на пенсия за старост е осигурените лица да са достигнали определена възраст и да могат да докажат минимален осигурителен период. Ако са изпълнени и двата критерия, може да бъде подадено заявление за пенсия.

 

Освен това съществуват и други възможности за пенсия за старост, като напр. т.н. ранно пенсиониране. Най-ниската възраст за ранно пенсиониране е 63 г., като за всеки месец, който не достига за пълна пенсия, се удържат 0.3%. Ако дадено лице обаче има 45 години осигурителен стаж, то може да се пенсионира на 63 г. с право на пълна пенсия.

 

В допълнение към задължителното пенсионно осигуряване често е необходимо и частно осигуряване. При частното пенсионно осигуряване съществува възможност за пенсия с държавно финансиране (т. нар. "Riester-Rente").

 

Допълнителна информация за здравното осигуряване

www.bmg.bund.de

www.verbraucherzentrale.de

www.ratgeber.vzbv.de

Допълнителна информация за осигуряването при безработица

www.arbeitsagentur.de

www.bamf.de

www.bmi.bund.de

 

 

6.    Деца – Училище – Професионално обучение

 

Деца

Чужденците, които пребивават в Германия, имат право на детски надбавки, ако притежават валидно разрешително за постоянно пребиваване.  Това изискване за пребиваване не важи за гражданите на ЕС, които по правилата на Регламент 883/2004 имат право на такива помощи и добавки веднага щом Германия е станала отговорна държава за тяхното изплащане, независимо от периода на престоя в Германия. Детските добавки подлежат на износ в целия ЕС. Детски надбавки се плащат от раждането до 18-годишна възраст и са в размер от 184 евро до 215 евро на месец. За дете, което е на възраст над 18 години, изплащането на детски надбавки може да продължи до навършване на 25 години, ако то е в процес на професионално обучение, следва или извършва доброволчески труд. Наред с биологичните родители право на претенция имат напр. баба и дядо, приемни родители или доведени родители. За кандидатстването и изплащането на детски надбавки е отговорна съответната Служба по семейни добавки по район на местоживеене (Familienkasse) към Федералната агенция по заетостта.

 

Училище

Задължителното образование в Германия започва от шестгодишна възраст и продължава десет години. Родителите, идващи от чужбина, трябва да се обърнат към училищната служба в тяхното населено място. Родителите, които имат деца на възраст от три до шест години, могат да запишат децата си в държавните детски градини, за да подпомогнат отрано предучилищното възпитание и изучаването на немски език на техните деца. Междувременно все повече детски градини предлагат места за деца под три години. Немските училища предлагат на учениците интензивна помощ по немски език и други предмети в допълнителни класове или групи, докато те бъдат изцяло интегрирани в редовните занятия.

 

Професионално обучение

Образователната система в Германия има две особености:

Училищно образование: След началното училище (4-и клас) учениците се разделят в три типа училища според успеха: основно училище, реално училище и гимназия.

 

Общообразователното училище е форма на училище, в което се обучават учениците от всички типове училища (основно училище, реално училище и гимназия). Германската училищна система е пропусклива. Това означава, че преходът към по-висока форма на училище е възможен винаги, но условие за това са добрите оценки. Образователна степен I от 5-и до 9-и клас, а образователна степен II- от 10-и до 12-и съответно 13-и клас.

 

Основното и реалното училище започват от 5-и и продължават до 10-и клас. Възможно е завършване след 9-и клас. Реалното училище започва от 5-и и продължава до 10-и клас. При завършване на 10-и клас от основното и реалното училище (диплома за средно образование с право за продължаване на обучението в средно специално училище) и съответните оценки се придобива квалификация за долна степен на средното образование I(SekundarstufeI). Гимназията и общо образователното средно училище започват от 5-и и продължават до 12-и съответно 13-ти клас. След завършването (диплома от средно професионално или общообразователно училище) на гимназия съответно на средно общообразователно училище се придобива право за продължаване на образованието във висши училища за приложни науки и университети.

 

Дуална образователна система: Дуалната образователна система е от голямо значение за професионалното обучение в Германия. Дуалното образование включва практическо обучение в предприятия и същевременно теоретично обучение в професионалното училище. В Германия съществуват около 350 признати професии. В предприятията обучаващите получават предимно практически умения (3-4 дни седмично), а в професионалните училища предимно теоретични знания (1-2 дни седмично). В  зависимост от избраната професия обучението продължава от 2 до 3,5 години. Тук младите хора получават преди всичко практически опит в областта на икономиката, като същевременно се квалифицират във всички професии чрез теоретичното обучение в професионалното училище. Дуалното образование е най-важният стълб на професионалното обучение в Германия и в международен мащаб е най-добрият модел за интегрирането на младите хора на пазара на труда. Завършилите гимназия, които търсят обучение в комбинация със следване, могат за започнат дуален курс на обучение в рамките на висшето образование. Дуалните курсове на обучение в рамките на висшето образование се отличават със специфичната комбинация от теория и практика.

 

Предприятията предлагат дуални курсове на обучение (предимно в областта на търговията, инженерните науки и информатиката). Паралелно с обучението в предприятията следването (на етапи) се осъществява в професионални академии, висши училища по приложни науки съответно университети. В Германия много промишлени предприятия и фирми, предоставящи услуги, предлагат дуални курсове на обучение.

 

Компетентната по местоживеене агенция по заетостта помага на младите хора при избора и търсене на обучение. Младите хора, които нямат договор за професионално обучение, са задължени да посещават професионално училище до изтичането на учебната година, в която навършват 18 години.

 

Допълнителна информация

www.arbeitsagentur.de

www.anabin.kmk.org

www.berufenet.dehttp://ec.europa.eu/eures

www.thejobofmylife.de

www.europass.cedefop.europa.eu

Служба по трудови и социални въпроси към посолството на Република България в Берлин, Федерална република Германия




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България