Категории:


Към категориите

2020-01-11 16:14:22 - Николай Тодоров
Здравейте, искам да попитам за услугата за Българи завърнали се от чужбина , дали е активна и ако “Да” какво трябва да направя за да я ползвам. За безплатна квартира за една година. Аз се върнах преди 10 дни от чужбина , доста години съм живял навън , от Враца съм но искам в София да се преместя да живея и работя. Благодаря, очаквам отговор

2020-01-23 09:37:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Тодоров, Проектът се реализира от Агенцията по заетостта. Информация можете да намерите на интернет страницата на EURES България: http://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=162:2020-01-20-09-50-16&catid=79&Itemid=686&lang=bg (СР)

2020-01-06 15:32:47 - Милена Василева
Здравейте, На 16.12.2019 г. съм задала въпрос и все още няма отговор. Моля да спазите срока на отговор.

2020-01-13 10:00:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Основанието за прекратяване на трудовите договори на професори, доценти и доктори на науките се състои в обективния факт на навършването на 65 годишна възраст, независимо от това дали са придобили или не право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. КА

2019-12-30 14:13:23 - Димитър Георгиев
Здравейте, интересува ме прилагането на разпоредбата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, а именно „Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.” При съобразяване с разпоредбите на:  чл. 60 ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс „Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.”,  чл. 72, ал. 1 изр. трето от Закона за задълженията и договорите „Когато срокът се брои по дни, НЕ СЕ БРОИ ДЕНЯТ НА СЪБИТИЕТО ИЛИ НА МОМЕНТА, от който започва да тече срокът.”  Чл. 46.ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове - Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. - Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. то моля за Вашия отговор на слените въпроси: 1. След като деня на изписването е събитието, то този ден на изписване включва ли се в 15-дневен отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ? 2. Следва ли отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ да се брои от следващия ден на изписването, тъй като при прилагането на разпоредбите на чл. 60, ал. 5 от ГПК/чл. 72, ал. 1 изр. трето от ЗЗД, то деня на събитието не се брои, а когато срокът се брои по дни, то той се брои от следващия ден от който започва да тече срокът. С цел по-голяма яснота на отговорите, моля да бъде даден пример при дата на изписване 10.12.2019 г., то отпускът от коя дата включително следва да се счита че е започнал и съответно до коя дата включително следва да продължи?

2020-01-10 12:04:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ), когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Продължителността на отпуска по чл. 163, ал. 8 КТ е в размер на 15 дни, независимо от броя на децата, родени при раждането. В чл. 45а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е регламентиран ред за ползване на отпуска по чл. 163, ал. 8 КТ. Към писменото заявление на бащата за ползване на отпуска се прилага и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване. Отпускът започва да тече от датата на изписване на детето – в случая от 10.12.2019 г.. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението на бащата. КА

2019-12-28 21:57:21 - Мария Христова
Здравейте, Моля Ви за отговор на въпросите ми: 1. Зачита ли се за осигурителен стаж на служителка в неплатен отпуск по чл.167а КТ за отглеждане на дете над 3 год. възраст? 2. Как ще се отрази в декларация обр.1? 3. Върху каква сума ще се плаща здравната вноска и за чия сметка - работодателя или служителката? Благодаря предварително.

2020-01-20 10:43:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Христова, чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) урежда, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 (за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. С чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Предвид гореизложеното неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от КТ се зачита за осигурителен стаж. Въпросите, свързани с попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и дължимостта на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

2019-12-27 14:31:24 - Антоанета Захариева
Здравейте! Честито Рождество Христово! Имам въпрос, който мисля, че бих могла да задам на Вас. Имат ли право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, служителите в държавната администрация, назначени на трудов договор по Кодекса на труда, т.е. които не са с ранг Държавен служител? С пожелание за успешна и ползотворна Нова 2020-та г!

2020-01-10 11:58:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Захариева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Както е видно от разпоредбата, допълнителните трудови възнаграждения се договарят в трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, според която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. КА

2019-12-27 12:09:09 - Петя Азманова
Здравейте, При СИРВ разпределено на 12 часови дежурства и период от три месеца с график: м. Юли 6-Н; 5-Д и 6 дни ПГО м. Август 5-Д; 4-Н; 3 деж. по 8ч. и 6 дни ПГО. м. Септември 9-Д; 7-Н. Личен състав заявяват че имам 4ч. извънреден труд. Каква е причината? Блятодаря за отговора!

2020-01-22 14:31:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Азманова, Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване - чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Освен това при сумирано изчисляване на работното време нормалната продължителност на работното време през нощта е по-малка от тази на дневната. В тази връзка в чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Така се осигурява и еднаквото третиране на работниците и служителите, които работят през нощта, независимо от начина на изчисляване на работното им време. Работодателят е длъжен при изготвяне на поименния график на работника или служителя, за който се предвижда да работи през нощта, да се съобразява с намалената продължителност на нощното работното време, като съобразно заложените нощни смени следва да се намалява общата норма за работа за периода, т.е. да се определят за работа по-малко на брой смени. Поради това, превръщането на нощните часове в дневни следва да се направи при изготвяне на поименния график, а не в края на периода на сумираното изчисляване, защото в противен случай работодателят още при утвърждаването му ще е допуснал полагането на извънреден труд. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен, независимо от начина на изчисляване на работното време в предприятието. Извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в чл. 144 от КТ случаи, като с разпоредбата на чл. 146 от КТ са въведени ограничения на продължителността на извънредния труд. В чл. 9г от НРВПО е регламентирано, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. В случаите, когато работникът или служителят е отработил повече часове от определената норма за периода, допълнително отработените часове следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. БД

2019-12-27 09:17:08 - Юлия Янчева
Служителка е назначена с договор по заместване, до завръщане на титуляра. В деня на завръщане на титуляра на заместващата е предложена друга длъжност, която тя приема. Трябва ли договорът по заместване да бъде прекратен и да се изготви нов за назначаване на новата длъжност или може само с допълнително споразумение да започне работа на новата длъж.

2020-01-17 10:45:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради болничен отпуск, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане, отпуск за гледане на дете или друг вид отпуск. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствие на работника или служителя – титуляр на длъжността. Ето защо в този договор трябва изрично да се посочи името на титуляра на длъжността, както и че договорът за заместване се сключва до завръщане на титуляра. Договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа. В запитването посочвате, че титулярът реално се завръща на работа, поради което сме на мнение, че трудовият договор със заместника следва да бъде прекратен. Няма пречка преди завръщане на замествания на работа с лицето да се подпише допълнително споразумение за преминаване на друга длъжност. МВ/

2019-12-27 01:54:16 - С. Христов
Бих искал да ми разясните как следва да се определи брутното труд. възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетение при придобиване на право на пенсия за ос. стаж и възраст, ако желая да се пенсионирам през м. януари, а през м. декември съм получил "фиксирана надбавка за длъжност - годишна", която е регламентирана в труд. ми договор

2020-01-16 16:00:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на ралотната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. МВ/

2019-12-22 22:06:20 - Ивайло Николов
Мога ли в трудов договор на лице, назначено по КТ, да посоча не място на работа - населено мястно с физически адрес (град/село, ул. номер), а район определен на друг признак - например географски район, район на планиране, избирателен район, кадастрален район или др. , когато длъжността не е в група 83 по НКПД, а е 4415-2003 по НКПД?

2019-12-31 13:50:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Николов, В чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е въведено задължението страните да определят мястото на работа. По силата на ал. 3 от същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. От описаната фактическа обстановка правим заключението, че работникът или служителят е назначен на длъжност „деловодител“, поради което следва да се направи конкретизация на това къде следва да полага труда си, съобразно характерните особености на организацията на работата в предприятието. По този начин се гарантира, че работникът или служителят ще изпълнява задълженията си да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време (чл. 126, т. 1 от КТ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 2 от КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната предвижда, че не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, „Населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо неселение, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В тази връзка сме на мнение, че в описаната хипотеза, когато работникът или служителят трябва да изпълнява определени задачи извън населеното място, в рамките на което е мястото му на работа, то той следва да се командирова по реда на чл. 121 от КТ.НС

2019-12-22 14:28:09 - Емилия Стоянова
неплатеният отпуск по чл. 167а КТ е лимитиран в рамките на 6/11 ммесеца за целия период от 2-8 год. на детето, или е за всяка година на периода поотделно?

2020-01-22 14:29:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Стоянова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата, размерът на този отпуск се полага на родителите (осиновителите) и се ползва от тях за периода до навършване на 8-годишна възраст на детето. БД

2019-12-20 11:34:31 - Теодора Бозукова
Здравейте! Бих искала да попитам може ли платения отпуск по чл.169, ал.4 от Кодекса на труда за научна степен "доктор" да бъде ползван два пъти за една научна степен? Ако не, моля за правните основания. Благодаря!

2020-01-09 09:41:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Бозукова, Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. Този вид отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. (СР)

2019-12-19 16:02:34 - Виолета Иванова
Здравейте! При сключен трудов договор, допустимо ли е изменение/прекратяване на същия, така че същото лице при същия работодател да бъде назначено на трудов договор за обучение или разпоредбата на чл. 230 от КТ се прилага само по отношение на назначавани за първи път при съответния работодател служители? Благодаря!

2020-01-21 15:57:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 230, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, с трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж. Според ал. 2 на чл. 230 от КТ, с договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, в които времетраенето се определя съгласно училищния учебен план. Съгласно чл. 230, ал. 3 от КТ трудовият договор с условие за обучение за учениците в професионалните училища и професионалните гимназии се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I. Както е видно от горното, с работника или служителя се сключва трудов договор с условие за обучение по време на работа само на посоченото основание - чл. 230 от КТ, като такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

2019-12-19 10:39:48 - Мариета Танева
Работя на длъжност"Главен експерт"в община на ТПО.Общ стаж 31 г., стаж в Общината 12 г.,стаж като "Гл.Експерт"4 г. Колко години ми се признават за клас прослужено време в общината? Как да го изчисля?

2020-01-10 11:57:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Танева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Както е видно от разпоредбата, допълнителните трудови възнаграждения се договарят в трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, според която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. КА

2019-12-19 10:32:34 - Милена Михайлова
Имаме назначен работник на втори трудов договор по чл.111 от КТ. От 02.01.2020г. той прекратява договора с първия работодател и от 06.01.2020г. ще сключи договор с нов работодател. Трябва ли и ние да прекратим договора по чл.111 от 02.01 и да сключим нов от 06.01, при положение, че ние оставаме втори работодател?

2020-01-17 10:46:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
От данните в запитването Ви е видно, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ се е прекратил основния трудов договор на лицето. При сключване на договор по чл. 111 от КТ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 от КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава удостоверение УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 от КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Предвид горното и изложеното в запитването мнението ни е, че договорът по чл. 111 от КТ би следвало да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор. МВ/

2019-12-18 12:01:52 - Миглена Иванова
Уважаеми дами и господа, Възможно ли е да се сключи трудов договор за стажуване с работник на основание чл.233а от КТ за срок от един месец, като възрастта на лицето е над 29 години.

2020-01-22 14:27:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Съгласно разпоредбата на чл. 233б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност. Договорът с условие за стажуване се сключва за работа на длъжност, която съответства на придобита от лицето квалификация. Такъв договор с едно и също лице може да се сключва само веднъж (чл. 233б, ал. 2 от КТ). В чл. 233б, ал. 3 от КТ е регламентирано, че с договора по ал. 1 освен условията по чл. 66, ал. 1 от КТ се определят начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора, което не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца, както и други условия, свързани със стажуването. Задължително е страните да уговорят времетраенето (срока) на договора с продължителност от 6 до 12 месеца. При изтичане на уговорения срок трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор по чл. 233б от КТ, се прекратява. С оглед гореизложеното, трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 от КТ не може да се сключва с лице над 29 години, както и за срок по-малък от 6 месеца. БД

2019-12-17 18:26:51 - Веселин Петров
Здравейте! Преди месец ми беше прекратено трудовото правоотношение и при регистрацията ми в бюрото по труда установих , че близо преди половин година съм придобил право на пенсия.Мога ли да си искам полагащите се по закон 2 брутни заплати от бившият ми работодател където служих 8 години ?

2020-01-22 14:25:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Петров, Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. В чл. 228, ал. 3 от КТ е регламентирано, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред в тригодишен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ). БД

2019-12-17 15:48:25 - И.Иванова
Здравейте, моля за становище на следния казус: кмет на община през 5 последователни мандата губи на последните избори. Има неизползван отпуск от 2001 г. Имаме ли право да платим обезщетение за периода 2001-2009 г. По време на последния си мандат придобива право на пенсия. В какъв размер трябва да е обезщетението по чл.224 и чл.222 от КТ.

2020-01-09 09:40:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Мандатът на кметовете на общини, райони и кметства е регламентиран по реда на специални закони – Изборния кодекс (ИК) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). По отношение на правоотношенията на кметовете Кодексът на труда (КТ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане намират само субсидиарно приложение (чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА). Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА приложение съответно ще намерят разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), включително за правото на обезщетение по чл. 224, ал.1 и правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Член 176а, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност . Тази разпоредба не се прилага спрямо неизползвания до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години, който не се погасява по давност. Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. На мнение сме, че с изтичането на съответния мандат правоотношението се прекратява и при всяко прекратяване лицето има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Това право може да се упражни по съдебен ред. Исковете по трудови спорове за парични вземания се предявяват в 3 годишен срок (чл. 358, ал.1, т. 3 КТ), като изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). (СР)

2019-12-17 15:06:08 - Таня Петрова
Здравейте. 5 дневна работна седмица - понеделник-петък. Не сме на сумирано изчисляване. Налага се част от персонала да премине обучение, платено от Работодателя. Обучението е в петък и събота - по 6 ч. Дължи ли се заплащане за извънреден труд в събота? Ако да, къде да прочета разяснения за това. Реално те не полагат труд, но пък и не почиват..

2020-01-22 14:24:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 228а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа (чл. 228б от КТ). В тази връзка сме на мнение, че организираните от работодателя обучения следва да се извършват в работното време на работниците и служителите, като не се нарушават минималните размери на предвидените в чл. 152 и 153 от КТ междудневна и седмична почивка. БД

2019-12-17 14:12:29 - Пламен Йорданов
На основание чл. 245, ал. 1 от КТ работодателят нарежда изплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната. Моля за компетентно становище относно коректността на определените размери на дължимото възнаграждение, на подлежащото за изплащане в гарантиран размер възнаграждение и на остатъка за получаване, като се имат предвид реда за определяне и удържане на дължимите осигурителни вноски и разпоредбите на чл. 42, ал. 4 – 9 от ЗДДФЛ. БТВ за м. ноември е в размер 1886,50 лв., изплатеното за месеца възнаграждение е в размер 878,33 лв., а остатъкът за получаване е в размер 585,56 лв.

2020-01-17 10:44:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове: - да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; - да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Ако работодателят не го изплати доброволно, работникът/ служителят може да потърси вземането си по съдебен ред. За съдействие за изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/

2019-12-17 11:39:47 - Пенка Цветкова
Здравейте, от 2007 до 2015 г. съм работила и по втори ТД на 4 часа. Зачита ли се за пенсия сега стаж 4 към 5 години за този период, когато беше в сила разпоредбата? Благодаря.

2020-01-20 10:41:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Цветкова, времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, ако е по-благоприятно за лицето, само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тази възможност е пресъздадена от 01.01.2016 г. с чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) след отмяната от същата дата на ал. 8 – 10 на чл. 9 от КСО. Предвид гореизложеното, при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст положеният при условията на чл. 38, ал. 15 от НПОС осигурителен стаж за периода от 2007 г. до 2015 г. може да се зачете в съотношение 4 години за 5 години, ако по този начин лицето придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбата няма приложение при определяне размера на пенсията, както и при преценка правото на друг вид пенсия, свързана с трудовата дейност, или на пенсия за осигурителен стаж и възраст по други текстове от КСО. ВН







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България