Бисер Петков: Помощта се отопление се увеличава с около 25%


Бисер Петков: Помощта се отопление се увеличава с около 25%



Интервю за БТВ, „Тази сутрин“, 07.08.19г.

 

Водещ: Издръжката на живот у нас расте. Това показват последните данни на КНСБ. 2448 лева е издръжката на живот на семейство с двама възрастни и две деца. За година парите, с които трябва да разполага домакинството, са се увеличили с 87 лева. Чистата заплата за един възрастен не трябва да бъде под 1224 лева. Реално тя е по-малко – 937 лева. За всичко това, за работещите бедни, личните асистенти и хората с увреждания ще говорим с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Добро утро!

 

Бисер Петков: Добро утро!

 

Водещ: Да започнем с изчисленията, които споменахме. Какъв е процентът на работещите бедни -  тези които получават по-малко от това, което препоръчват синдикатите?

 

Бисер Петков: По различни оценки, включително и на КНСБ, работещите бедни са между 600 000 и 800 000. Това са хора, които получават доходи от труд, но те не са достатъчни да покрият издръжката им на живот. Вие цитирахте данни за увеличаването на издръжката на живот, но искам да посоча, че същевременно нарастват и доходите. 1208 лева е средната работна заплата, отчетено от НСИ за първото тримесечие на тази година. Нараства и минималната работна заплата. Това е инструментът, с който правителството може да влияе върху политиката на доходите. Знаете, че в управленската програма на това правителство са заложени определени стъпки за нарастване на минималната работна заплата, които се следват. Миналата година тя беше 510 лева, тази година е 560 лева, а в бюджета за следващата година е заложено 610 лева. Това е една част от политиките на правителството, другата са социалните трансфери, които се насочват към уязвимите групи от населението. Тук мога да посоча нарастването на размера на целевите помощи за отопление за следващия зимен сезон, включително и на разширяване на достъпа до тях. Това, че подкрепата за хората с увреждания вече ще се определя върху размера на линията на бедност също е показател, който отчита нарастването на доходите.

 

Водещ: Говорите за увеличаване на доходите, но се увеличават и разходите на хората. Нараства ли процентът на работещите бедни или намалява?

 

Бисер Петков: Това, което става ясно от данните на синдикалното изследване, е че продължава да има голямо неравенство в доходите.

 

Водещ: В кои райони е най-силно изразено и хората са с най-ниски доходи?

 

Бисер Петков: Това са райони с ниска заетост, липса на инвестиции и съответно на работодатели, които да предлагат възможност за работа. Пример е Северозападния регион, но има и такива като столицата, както и около Пловдив, където в резултат на ръста на инвестиции се осигурява заетост, а тя доходи. Тези доходи растат и това се доказва от факта, че по данни на изследователския институт на Европейската комисия, за последните 10 години България е рекордьор по нарастване на средната работна заплата. Проблемът е, че нивата от които тръгваме са много ниски.

 

Водещ: Иска ми се да поговорим за минималната работна заплата. По какъв начин се изчислява тя, защото струва ми се има спор между Вас и синдикатите каква формула трябва да се привежда, за да се изчислява тя?  Кога ще се случи това и как изчислява държавата с колко да се увеличава минималната работна заплата?

 

Бисер Петков: Този разговор със социалните партньори се води отдавна и стъпката, която е направена в тази посока е ратификацията през 2018 г. на Конвенция 131 на Международната организация на труда, която е за определяне на минималната работна заплата. Там са посочени критериите, от които зависи тя. Беше направен опит да се постигне споразумение между социалните партньори върху механизма за определяне на минималната работна заплата, но за момента не успяхме да постигнем съгласие. В управленската програма на това правителство бяха заявени нивата на минималната работна заплата, които ще бъдат осигурени и тази програма се следва. Там са посочени нивата й за четирите години от управлението и обещаното се изпълнява.

 

Водещ: Да минем към една тема за личните асистенти за хора с увреждания. Колко хора са поискали оценка и как могат да кандидатстват сега с промените?

 

Бисер Петков: Законът за личната помощ, който регламентира този механизъм за подкрепа на хората с увреждания, които са затруднени в ежедневието си, действа от тази година. От 1 април започна индивидуалната оценка на потребностите, защото входът към получаване на лична помощ е индивидуалната оценка на потребностите. Към днешна дата 124 000 хора с увреждания са преминали индивидуална оценка, някои по 2-3 пъти. Тук искам да подчертая, че за всяко едно право, включително и за това да получат подкрепа за закупуване на батерии за слухови апарати, трябва да се мине тази индивидуална оценка.

 

Водещ: Ще успеят ли хората да се включат в тези срокове, които са до септември? Възможно ли е да има голямо струпване в последния момент и да не се получи така желаният ефект, който търсите?

 

Бисер Петков: Няма такава опасност.1 септември е началната дата на предоставяне и финансиране на личната помощ по този закон.

 

Водещ: Какъв процент от хората са дали заявка и са кандидатствали вече?

 

Бисер Петков: Към края на месец юли 9500 хора с увреждания са заявили потребност от лична помощ. 8500 от тях към 31 юли са получили и направления с определен брой часове за ползване на личната помощ. Следващата стъпка е да подадат заявления към кметовете на общините, в които живеят.

 

Водещ: Колко още хора остава да минат тази оценка?

 

Бисер Петков: Правоимащите за първите две години на Закона за личната помощ, по наши оценки, са около 80 000. Към момента около 24 000 лица ползват услугите „личен асистент“, „социален асистент“ и „домашен помощник“, финансирани от държавата по Постановление 344 на Министерски съвет. Действието на това постановление беше до 1 септември, но правителството удължи срока до края на годината, за да гарантира, че всички, които към момента ползват асистент, ще имат тази подкрепа до края на годината. Част от тези хора, които получават помощ по силата на това постановление, имат право да получат лична помощ по Закона за личната помощ. Бих искал да апелирам, ако някой не го е направили още, в оставащото време до края на годината да преминeиндивидуалната оценка, която се извършва от Дирекция „Социално подпомагане“, за да мoже плавно да премине към личната помощ.

 

Водещ: Тези, които получат личен асистент обаче ще трябва да се лишат от друга помощ. Разкажете ни за това.

 

Бисер Петков: Един принцип, който е заложен в Закона за личната помощ е, че не трябва да се допуска двойно финансиране, т.е. задоволяване на едни и същи потребности от различни източници. За тази цел е предвидено, когато едно лице кандидатства за включване в механизма на личната помощ и получава същевременно добавка за чужда помощ към пенсията си, която сега е в размер на близо 100 лева, да даде съгласие, че тези пари ще финансират част от услугата лична помощ, защото те са за това. Лицата имат право да решат, дали ще получават тази парична подкрепа или пък ще получават услугата личен асистент като участват във финансирането и с тази сума, която е със същото предназначение.

 

Водещ: Как ще се избират личните асистенти и ще се контролира този процес?         

  

Бисер Петков: Водещо в закона е възможността на потребителите да избират кой, кога, по какъв начин да ги подкрепя. В този смисъл, когато подават документите си могат да посочат кой да им бъде личен асистент. Няма ограничения. Асистентите трябва да са дееспособни физически лица, включително пенсионери и  хора, които работят на трудов договор. Единственото ограничение е да не са под запрещение и да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или по Закона за домашното насилие.

 

Водещ: Тръгна програмата, по която ще се финансират проекти за адаптиране на жилищни сгради за хора с увреждания. Как върви тази програма? Това, което притеснява хората е, че само тези, които са собственици на жилища ще могат да се възползват от нея. Какво правят хората, които са под наем?

 

Бисер Петков: Това е втората национална програма, която беше регламентирана от новия Закон за хората с увреждания. Набират се проектни предложения и по другата национална програма за заетост на хора с увреждания, която е насочена към подкрепа на работодателите, за да приспособят работни места за хора с увреждания. Изхождайки от ограничения ресурс и от това, че тази програма се реализира за първи път, започваме с тази целева група, но всяка година ще бъде променяна. По програмата могат да кандидатстват собственици на индивидуални жилищни сгради, които са с над 90% вид и степен на увреждане. Могат да кандидатстват и юридически лица по Закона за управление на етажната собственост, които в режим на етажна собственост има лица с трайни увреждания с над 90%, които притежават жилища. Така се дава възможност на тези хора да реализират инвестиционни проекти за строително монтажни дейности за платформи, асансьори и тн. Вторият компонент е лична мобилност, по който се предвижда да се подкрепят хората за приспособяване на личните им превозни средства, които ползват.

 

Водещ: Много напрегнати ситуации имаше около Вас в последните месеци – протести на майките на деца с увреждания, напрежение около личните асистенти. Успяхте ли да овладеете това напрежение?

 

Бисер Петков: Нашите усилия като министерство са насочени към изпълнение и прилагане на законите, които бяха приети в края на миналата година и които бяха резултат от исканията на различните групи хора с увреждания, включително и протестиращите майки. Това, което правим е в заложените в закона срокове, които са изключително кратки, да приемем всичко необходимо за прилагането им.

 

Водещ: Макар да е рано, има ли яснота вече за бюджета за следващата година?  Колко пари ще са нужни и ще поискате от държавата?

 

Бисер Петков: Все още бюджетната процедура не е навлязла в заключителната си фаза и не мога да говоря с конкретика, тъй като през септември ще бъдат правени тези разчети. Към момента правим оценки колко ще са необходимите средства за реализиране на политиките на министерството. Например, средствата за политиките за хора с увреждания ще зависят и от линията на бедност за следващата година. Това, което е консолидирано в тазгодишния бюджет за политиката за хора с увреждания е около 550 млн. лева. Това е значителен ръст спрямо миналата година. Тази сума неизбежно ще расте, въпросът е с колко, защото има и други важни политики, които министерството реализира и също са приоритетни. Това, което аз ще отстоявам е един по-висок ръст на разходите за персонал на министерството и конкретно на работещите в Агенция социално подпомагане, защото тези хора трябва да бъдат мотивирани.

 

Водещ: Нека кажем за енергийните помощи. Кога и как ще започне отпускането на тези помощи, ще има ли по-висок размер, ще могат ли хората да ползват повече като електроенергия и като финансов стимул?

 

Бисер Петков: Тази година се увеличиха значително размерите на целевото подпомагане за отопление за следващия зимен сезон. С около 25% е нараснал размерът на помощта – 91 лева на месец, което дава възможност на хората да си помогнат. Другата промяна е, че се разшири и достъпът. Тази помощ се отпуска на база доходен критерии. Споменатите суми се определят на база определено месечно потребление на електроенергия. До промените беше 385 kWh. Сега базата е увеличена на 500kWh. Паричната сума се определя като на базата на това количество и се умножава по цената, която Комисията за енергийно и водно регулиране определи на тока от 1 юли, т.е. нарастването на цената на електроенергията е отчетено в тази сума. Същото важи и за нарастването на пенсията в резултат на осъвременяването от 1 юли, така че тези хора да не изпаднат от помощта само заради това, че пенсиите им са индексирани. Обхватът значително се разширява. Към момента само за малко повече от месец имаме 142 000 заявления за помощи за отопление.

 

Водещ: Благодарим на социалния министър Бисер Петков, който беше наш гост.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin