Бисер Петков: Квалификацията на работещите в социални услуги за деца трябва да се поддържа непрекъснато


Бисер Петков: Квалификацията на работещите в социални услуги за деца трябва да се поддържа непрекъснато



Интервю за предаването „Още от деня“ на БНТ, 21.02.2018 г.

 

Водещ:  Преди да коментираме другите въпроси, които са се натрупали към Вас в последните дни, Ви моля към новината от деня – за 38-годишната пловдивчанка Иванка Стефанова, чиито близнаци бяха настанени с тежки травми в тежко състояние в болницата. Стана ясно, че социални работници не могат да влязат в дома й все още. Така ли е? Установили ли са контакт, успели ли са, какво можете да ни кажете още по случая?

 

Бисер Петков: Днес следобед от страна на дирекция „Социално подпомагане“ в Пловдив беше дадена подробна информация на пресконференция за предприетите действия от органите за закрила на детето, конкретно отдела „Закрила на детето“.

 

Водещ:  Можем ли да твърдим, че не е имало насилие над децата?

 

Бисер Петков:  Информацията, която има към момента, защото все още случаят се проучва, е, че не е полагана необходимата грижа по отношение на децата от родителите, в случая от майката, която е живяла с децата и е неглижирала грижата към тях. По отношение на причините за тези телесни повреди, които са констатирани, все още версията, която и полицията е установила и е потвърдена от социалните работници, е, че те са причинени от падане на гипсов орнамент, който е довел до тежка травма на едно от децата.

 

Водещ:   Тоест  това, което майката е казала първоначално, то към момента се потвърждава.

 

Бисер Петков: Това е към момента информацията, с която и аз разполагам.

 

Водещ:   Дечицата са болни от церебрална парализа.

 

Бисер Петков:  И че децата са забавили своето развитие, като причините тук наистина се установяват. Това, което констатират и социалните работници, е, че не е полагана необходимата грижа за отглеждането на тези деца.

 

Водещ:   Защо сякаш социалните работници, вашите хора, вървят след събитията? Редовно чуваме: „Ние нямаме подаден сигнал“, „Ние не сме знаели“. Защо става така? Има пропуск някъде в законодателството ли, бездействие ли, безпомощност ли, за какво става дума, когато говорим за социалните служби?

 

Бисер Петков:  По принцип законодателството е насочено към закрила на децата в риск, тоест трябва да бъде установено, че едно дете е в риск, за да може органите за закрила на детето  да се намесят и да предприемат своите действия. Те са няколко в България – Държавна агенция за закрила на детето, отделите „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане.  Последните случаи в Центровете за настаняване от семеен тип и този случай, който сега коментираме, оставят впечатлението, че се върви след събитията. Това са само някои от случаите. В България има много деца, спрямо които в резултат на оценка от страна на социалните работници, са предприети различни мерки за закрила. Тези мерки могат да бъдат за настаняване на детето в резидентна услуга, в приемно семейство. Децата, които са изложени на риск, които за съжаление са много в България, получават вследствие на намесата на органите за закрила на детето необходимите грижи и подкрепа.

 

Водещ:  Но трябва да се случи лошото, за да се задействате вие. Няма ли някакъв друг механизъм – да предотвратите лошото?

 

Бисер Петков: Това, което го има като намерение и мярка в Програмата на правителството, е да се приеме Закон за детето и семейството, който да разпише мерки не само за децата в риск, а за всички деца в България. Това е предвидено за следващата година. Случаите, които имаме в последно време и в Центровете за настаняване от семеен тип, и в семействата, показват, че все още у нас има много насилие – физическо, психическо, вербално, което е симптоматично за общата нагласа и атмосфера, която има по отношение на децата на България.

 

Водещ: Вие правите в момента проверка на всички центрове за деца след случилия се физически и психически тормоз в Центъра в Борован. Имате ли някакви данни към момента от тази проверка, или още е рано да говорим? Иска ми се да Ви попитам и Вие за себе си какъв извод си направихте?

 

Бисер Петков:  В Центъра за настаняване от семеен тип в Борован беше извършена проверка от ДАЗД още на 9 февруари. Там е констатирано неспазване на някои от процедурите, случаи на насилие, не само от заместващата директора, но и от още две помощник-възпитателки. Дадени са задължителни предписания към директора на Центъра за настаняване от семеен тип.

 

Водещ:   Вие давате препоръки и какво се променя?

 

Бисер Петков: Тези препоръки следва да бъдат изпълнени. Ако не бъдат изпълнени,  трябва да бъдат наложени санкции по съответния ред. Това е разписано в закона, това са правомощията на контролните органи, в случая на ДАЗД.

 

Водещ:   Каква е гаранцията, че такъв случай няма да се случи отново, дори и в същия център, или в някой друг? Говорим за деинституционализация, толкова трудна дума за произнасяне, камо ли за осъзнаване и разбиране от обществото. Сменяте базата, сменяте подхода към тези деца, които имат нужда от родителска грижа, но успяхте ли да смените манталитета? Успяхте ли да подготвите персонала по нов модерен начин?

 

Бисер Петков:  Най-трудно се променя манталитетът. Това, което беше направено от 2011 г. насам, откогато реално протича процесът на деинституционализация на грижата за децата, е извеждане на много деца от институциите, от домовете и настаняването им в Центрове за настаняване от семеен тип в една по-добра материална среда. Поуките от това, което се случи в последно време – това беше обсъждано и бяха набелязани мерки на заседанието на Междуведомствената работна група за управление на процеса на деинституционализация, е, че трябва да се премести фокусът върху социалния подход, социалната грижа, върху развитието на съпътстващите услуги – т.нар. резидентни услуги, да се осигури непрекъсната квалификация на работещите в тези резидентни услуги, да се спре текучеството и да се мотивират хората да полагат този труд.

 

Водещ:   Те мотивирани ли са сега?

 

Бисер Петков:  Смея да кажа, че не са достатъчно мотивирани. Вече беше коментирано, че т.нар. финансови стандарти за тези услуги, които държавата превежда на доставчиците на услугите, това в масовия случай са общините, не са достатъчни.

 

Водещ:   Каква е заплатата им?

 

Бисер Петков:  Заплатите са различни. Те зависят от доставчика на услугата, защото той е работодател на ръководителя на съответния център.

 

Водещ: Някакъв пример може ли да ни дадете, за да се ориентират зрителите?

 

Бисер Петков:  Тези заплати зависят и от длъжността– възпитатели, помощник-възпитатели и т.н. Като цяло заплатите са ниски. Работната група, която подготвя финансовите стандарти за 2019 г. в рамките на започналата бюджетна процедура, предлага  значително повишаване на тези финансови стандарти.

 

Водещ:   Как се чувства един социален министър в страна, в която подобни експерти, които трябва да работят с деца в риск, получават ниски заплати? Как се чувства един социален министър в страна, в която над 600 000 пенсионери получават минималната пенсия, в страна, в която непрекъснато говорим, че сме най-бедната в Европа? Имате ли ход за действие? Чувствате ли се с вързани ръце?

 

Бисер Петков:  Много са проблемите. Не бих казал, че съм с вързани ръце, защото предприемаме действия, за да се решават постепенно тези проблеми. Равнището на заплащане е ниско не само на работещите в тези социални услуги, но и на работещите в социалната сфера. От 1 февруари заплатите на служителите в Агенцията за социално подпомагане, където преобладаващо работят социални работници, ще бъдат увеличени в рамките на възможностите, които с бюджета на министерството за тази година са осигурени. Средно с 10% ще е увеличението на възнагражденията. То е различно, според оценката от годишното изпълнение и резултатите. Много са проблемите в социалната сфера и социалното министерство не е единственото, което е отговорно за тяхното решаване. Всичко това зависи от възможностите, които държавата има, защото тя трябва да преразпредели ресурс от този, който е създаден, към най-уязвимите групи от населението, каквито са възрастните хора, децата, хората с увреждания.

 

Водещ:   Заговорихме и за професионална квалификация – една тема, която работодателите поставят от много време насам. Вече не говоря единствено за социалната сфера, а излизам извън тази рамка. Как гледате на идеята за вкарване на работна ръка от Виетнам и Индия? Такава идея беше предложена.

 

Бисер Петков:  Тези идеи изглеждат малко по-екзотично. Работна ръка от трети държави извън Европейския съюз е необходима. Това е смисълът и предназначението на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който беше приет през 2016 г. Това е един от инструментите за решаване на дефицита на квалифицирана работна ръка на българския пазар. Може би не е най-добрият инструмент, но е най-бързият. Затова усилията са насочени към облекчаване на процедурите за разрешаване на внос на работна ръка от трети държави. Това, което наблюдавахме през миналата година, е, че основно имаше сезонна заетост, която по време на летния сезон граждани на Украйна, Молдова и някои други държави упражняваха в България. Очерта се  необходимост от висококвалифицирана работна ръка.

 

Водещ:   Колко души дойдоха да работят по тази линия миналото лято?

 

Бисер Петков:  По данни на Агенцията по заетостта през миналата година бяха регистрирани малко над 3500 сезонни работници от трети държави.

 

Водещ:   Това не е ли много малко?

 

Бисер Петков:  Това вероятно е малко на фона на нуждите на туристическия сектор, защото става дума за две дейности, които могат да внасят сезонна работна ръка. Ситуацията на пазара на труда е много динамична. Ясно е, че тенденциите, които наблюдаваме, свързани с общото намаляване на населението в България, още по-бързото намаляване на населението в трудоспособна възраст, трудовата емиграция, която след отварянето на пазарите на държавите-членки на Европейския съюз наблюдаваме в посока на други държави-членки на ЕС, отварят един дефицит на работна ръка, който може да се окаже пречка пред растежа. Затова инструментите, с които се търси възстановяване на баланса на пазара на труда, т.е. засилване на предлагането, което в случая е недостатъчно, е по няколко линии. Едната вече я коментирахме - внос на работна ръка от трети държави. От Министерството на труда и социалната политика правим първите стъпки да върнем част от българите, които работят в други държави на Европейския съюз и са неудовлетворени от условията на труд. Имаше много такива случаи за българи, които работят при тежки условия на труд в други държави, макар и за високо заплащане. Заедно с работодателите, чрез кариерните форуми, които организира министерството, сме амбицирани да предложим конкретни оферти на работещи българи в чужбина, за да се върнат в родината. Смятам, че тук трябва да се положат максимални усилия, за да се използва този ресурс. Има резерв на пазара на труда по отношение на демотивираните, обезкуражените, към които също се адресират мерки.

 

Водещ:   Те са сериозна бройка, според изследванията.

 

Бисер Петков:  Не са малък брой.

 

Водещ:  По памет цитирам – 300 000.

 

Бисер Петков:  Тази цифра  беше от едно изследване,  направено и оповестено миналата година. Статистиката не води точно това наблюдение, за да мога да опровергая или да посоча някакви данни. Не е малък този резерв. Ще спомена, че стартира програма „Работа“, която е насочена към дълготрайно безработни лица в 193 общини в България, където равнището на безработица е над средното. Близо 10 000 безработни лица би трябвало да намерят работа по тази програма и да възстановят своите трудови навици.

 

Водещ:   Как ще го направите това? Това са хора, които от години са били безработни и са разчитали на държавата, на социални помощи, на пенсията на баба и дядо.

 

Бисер Петков:  С обучения и работа.

 

Водещ:   Кой ще ги наеме?

 

Бисер Петков:  Работодатели от частния сектор и общините. Такъв пилотен проект започна през септември 2017 г. в 14 общини в Северозападна България.

 

Водещ:   И какво показа този пилотен проект?

 

Бисер Петков:  Това, което показа този пилотен проект и на базата на което се реши това да стане национална програма, която се финансира със средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е, че по този начин дълготрайно безработни лица могат да бъдат върнати на пазара на труда. Резерв са майките, родителите, които дълго отсъстват от пазара на труда и губят квалификация. Резерв, който вече се използва, са и непълнолетни лица, които навършват 16 години, но могат при определени условия да полагат труд. Резерв са и възрастните хора. Ситуацията налага използване на целия инструментариум, за да се преодолее този проблем, защото той може да се яви пречка на растежа.

 

Водещ:   Някои казва: „Увеличете заплатите“.

 

Бисер Петков:  Това е другото, което се наблюдава в България. Данните показват, че заплатите в България растат, може би не с необходимите темпове.

 

Водещ:   Казвате данните, но ние като че ли по джоба си не го усещаме. Последни думи министър Петков.

 

Бисер Петков:  Последните проучвания показват, че икономическият оптимизъм пред  България нараства и той идва от високото ниво на заетост, ниската безработица и нарастващите доходи. 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin