Бисер Петков: Случаят с дом „Хризантема” не е показателен за този тип грижи


Бисер Петков: Случаят с дом „Хризантема” не е показателен за този тип грижи



Интервю за предаването „Тази сутрин“, бТВ, 30.01.2018 г.

 

 

Водещ: Министър Бисер Петков е гост на предаването. Добро утро.

 

Бисер Петков: Добро утро.

 

Водещ: Една от основните теми, които коментираме в „Тази сутрин“ от една седмица, е дом „Хризантема“ в Габрово и скандалните кадри с насилие. Вашият коментар за това и вашата отговорност като министър?

 

Бисер Петков: Случаят в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Хризантема“ в град Габрово безспорно е неприемлив, неприятен, но той не е показателен за ситуацията в 282 Центъра за настаняване от семеен тип за деца. Това са социалните услуги от резидентен тип за деца, които съществуват в страната. В тях са настанени над 3000 деца. В същото време случаят не е показателен и не го заслужават тези 5000 работещи в центровете. От личен опит и наблюдение твърдя, че по-голямата част от тях влагат душа и сърце в работата си с децата.

 

Водещ: Все пак обаче проблем има. Говорим ли за „Могилино“ 2 или „Могилино“ в по-малък мащаб? В едни центрове, където има по 5 или 10 деца, но отношението към тях е почти същото, каквото е и в големите домове.

 

Бисер Петков: Разликата с „Могилино“ е голяма. За тези 7-8 години, след като през 2010 година стартира процесът на деинституционализация на грижата с деца, се направи много.  Не само децата се преместиха от едни по-големи в по-малки и по-уютни къщи, новите услуги отговарят на определени критерии. Центровете са разположени в комуникативни средищни места, в оживени квартали в градовете, което наистина позволява интеграция на децата в общността. Придружени са с много съпътстващи услуги в Центрове за обществена подкрепа, Центрове за работа с деца с увреждания.

 

Водещ: Да, но те си остават затворени институции. За хората, които могат да минат покрай една хубава и нова сграда не е ясно какво се случва вътре. Дали са се запазили същите нрави като отношение от страна на хората, които трябва да се грижат за тези деца с проблеми.

 

Бисер Петков: Някъде са се запазили. Проблемът е и с манталитета, с отношението, защото в част от тези институции персоналът просто е преместен от голямата институция в центъра. Проблемът е свързан с обучението, професионалната квалификация на голяма част на работещите в тези институции. Затова Министерство на труда и социалната политика ще предприеме мерки за повишаване на квалификацията, за незабавно стартиране на планирани обучения по един голям проект, който започна миналата година с бенефициент Агенцията за социално подпомагане, за повишаване квалификацията на служителите в сферата на закрила на детето. Предвидено е около 6000 работещи в услуги за деца и за възрастни да минат обучение. Същевременно започваме работа по актуализация на методиките. Работи се и очаквам през тази година да се финализира изготвянето на нови стандарти  за социални услуги. „Хризантема“ е повод да продължим дебата с неправителствените организации и с основния доставчик на тези услуги в лицето на българските общини.

 

Водещ: Казахте, че тепърва ще започне обучение на тези кадри, които в момента работят, но разбрахме, че там трудно могат да бъдат открити медицински лица, които да бъдат в този дом. Ниското заплащане ли е проблемът, за да се намерят достатъчно високо квалифицирани служители, които да работят с деца с проблеми?

 

Бисер Петков: Това е един от проблемите, по който трябва да работим за решаването му. Единният разходен стандарт за едно дете в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания е 11 580 лв. Това е сумата, която трябва да покрие възнагражденията на персонала и всички останали разходи за това дете.

 

Водещ: Тези малко над 11 000 лв. за година ли са?

 

Бисер Петков: За година за едно дете.

 

Водещ: Има ли вина някой по веригата в социалното министерство за проблема в дом „Хризантема“? Някой нещо да е проспал или да е прикрил като информация?

 

Бисер Петков: Социалното министерство няма преки правомощия за контрол върху качеството и критериите за предоставяне на социални услуги. Този контрол по отношение на социални услуги за деца се осъществява от Държавната агенция за закрила на детето, а по отношение на социалните услуги за възрастни – от Агенцията за социално подпомагане, която е изпълнителна агенция към Министерство на труда и социалната политика. Но е безспорно, че социалното министерство като орган, който трябва да координира прилагането на политиките и като орган за закрила на детето, също има своята отговорност. Аз подчертавам, че този случай е повод ние да продължим действията си за подобряване качеството на грижата, подобряване на социалната работа в тези центрове. Целта е децата да бъдат реинтегрирани, да бъдат върнати в естествената им среда, да бъдат формирани умения за независим живот.

 

Водещ: Може би и камери, които все пак да проследят как се работи с тях, защото това се оказа големият проблем. Една от темите, които коментирахме от началото на година е за това как ще бъдат изплащани парите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване – вторият стълб. Кое ще бъде наследствено и кое не, кое ще може да се наследява като пари, има ли окончателно решение как ще бъдат разпределяни тези суми?

 

Бисер Петков: Това е важен въпрос, защото той касае пенсионното бъдеще на всички българи, родени след 31 декември 1959 година.

 

Водещ: Колко е събрал всеки един до момента по втория стълб?

 

Бисер Петков:  Различни са натрупванията в индивидуалните партиди. Те зависят от продължителността на осигуряването, от дохода, върху който сте се осигурявали, от възвръщаемостта на съответния пенсионен фонд, от управлението на средствата. Партидите са от порядъка на от 5000 до 10 000 лв. Разбира се, има и по-големи натрупвания. Това, което се предлага в един концептуален модел, който беше подготвен от работна група, която работи от средата на миналата година и беше представен за обсъждане в края на миналата година, предвижда три пенсионни продукти. Първият се прилага в ограничени случаи, когато натрупванията са много малки и не е оправдано тяхното плащане за дълъг период от време. Предложено е това да бъде за случаите, когато пенсията е до 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. След обсъждания вариант тази граница ще бъде понижена. Това означава, че парите могат да бъдат изтеглени еднократно или разсрочено. Другият нов продукт, който се предлага, са така наречените програмирани тегления със срок. Предложението е те да бъдат със срок оставащата продължителност на живота на лицето. Това е продукт, който гарантира наследяване на средствата. В случай че лицето е започнало да получава тези плащания и почине, индивидуалната партида се запазва и това, което остава по нея, е част от наследството, което лицето оставя. Третият вариант е пожизнена пенсия. Счита се, че това трябва да бъде основният продукт, тъй като това е първоначалният замисъл. На практика в общия случай пожизнената пенсия не би позволила наследяване, но има договори и възможности с гарантиран период на изплащане, пенсии на два живота, които дават права и на наследниците на пенсионера, в случай че той почине рано.

 

Водещ: Още една от актуалните теми е тази за мръсния въздух. Една голяма част от хората, които са на социални помощи получават брикети или дърва за отопление. Това може ли да се промени от страна на социалното министерство като по-добро финансиране – да не се раздават, например, брикети с високо ниво на сяра, а някои от тези, които са с по-ниски нива, за да бъде част от мерките за справяне с мръсния въздух в големите градове?

 

Бисер Петков: За миналата година малко над 200 000 лица и семейства са заявили и получили целеви помощи за отопление. Размерът на тези помощи е свързан с цената на електроенергията и всяко едно лице заявява вида отопление, който желае да получи. Над 80% заявяват и получават помощ за закупуване на твърдо гориво. Решението на този проблем, ако приемем, че това е един от замърсителите на въздуха, е във въвеждане на стандарти за качеството на тези горива. Така ще може на пазара да се предлагат горива, които покриват тези стандарти и хората, които се подпомагат, да използват целево отпуснатите им средства за закупуване на тези горива. Работим заедно с Министерство на околната среда и водите, за да може за следващия сезон да има готовност за тези стандарти. Парите, които се отделят, са в размер на 360-370 лв. за един сезон на едно лице и домакинство. Общо държавата плаща на тези лица 80 млн. за подпомагане на така наречените енергийно бедни. 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin