Бисер Петков: Ще продължа да търся съгласие между работодатели и синдикати за създаване на механизъм за минималната заплата


Бисер Петков: Ще продължа да търся съгласие между работодатели и синдикати за създаване на механизъм за минималната заплата



 

Интервю за предаването „Денят започва“, БНТ - 17.05.2017.

 

Водещ: Механизмът за определяне на минималната работна заплата е основна тема, по която се спори в Съвета за социално партньорство. След повече от четвърт век ежегодни спорове между работодатели и синдикати най-накрая сме на път да решим как минималното трудово възнаграждение ще расте по общоприети критерии. Очаква се още увеличението на минималната пенсия, която тази година ще достигне 200 лева, все пак да уточним – минимална пенсия за стаж и възраст. Добро утро казвам на Бисер Петков, министър на труда и социалната политика. Преди това почти два мандата управител на Националния осигурителен институт. Добре дошъл!

 

Бисер Петков:Благодаря. Добро утро!

 

Водещ:  Уточних, че идвате от НОИ, защото трябва и за зрителите да е ясно, че добре познавате системата, т.е. с вас ще говорим като с човек, който не стъпва току-що в цялата тази ситуация. Но да започнем оттам – докъде стигна дебатът по механизма за определянето на минималната работна заплата? Защото, както казвам няколко дни подред, цялата ми журналистическа кариера минава в това всяка година да отразяваме как работодатели и синдикати спорят, след това работодатели се опитват през съда да съборят определената минимална работна заплата и т.н.

 

Бисер Петков:  Новото ръководство на Министерството на труда и социалната политика проведе срещи със синдикалните и работодателските организации. На тези срещи се дискутира целият спектър от въпроси, свързани с приоритетите в социалната сфера, но акцентът, който беше поставен, е върху готовността на двете страни, заедно с държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика, да се постигне споразумение за механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление, след проведените срещи аз съм по-малко оптимист за успешно финализиране на тези преговори и за подписване на такова споразумение. Останах с впечатление, че двете страни все още имат съществени различия по някои конкретни въпроси от механизма за определяне на минималната работна заплата. По-конкретно – дали да има диапазон, в който да се определя равнището на минималната работна заплата и  какъв да бъде този диапазон. Двете страни продължават да имат различни виждания по отношение на текущото равнище на минималната работна заплата, дали тя е адекватна на настоящото състояние, дали отговаря на производителността на труда в България. Въпреки това ще положа усилия заедно с колегите да продължи работата на работната група към Министерството на труда и социалната политика до изчерпване на всички възможности за постигане на споразумение. Изработването на механизъм би било в съответствие с препоръките, които имаме от Европейската комисия и с Конвенция 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. Приоритет в дейността ни ще бъде бързо да предложим на парламента Конвенция 131 за ратификация, по която има съгласие между социалните партньори, защото тя е рамката за по-нататъшни преговори. Може би малко се избърза с усилията за подписване на такова споразумение преди ратификацията на Конвенцията, но ще продължат да се търсят всички възможности, за да се постигне съгласие между работодателите и синдикатите.

 

Водещ:  Ясно е, че синдикатите ще настояват колкото се може повече, работодателите ще настояват колкото се може по-малко. Като човек, който познава системата обаче, за вас, прагматичното решение къде се намира? Ако вземем като мерило средната работна заплата, която все пак е пазарен принцип, какъв процент от средната работна заплата би било нормално да е горе-долу минималната?

 

Бисер Петков:  Вижданията на синдикалните организации са, че диапазонът, в който трябва да се определя минималната работна заплата, е между достигнатото ниво на минималната работна заплата и 50% от средната работна заплата. Виждането на работодателските организации е, че съотношението трябва да е значително по-ниско – от порядъка на 41 – 42% от средната работна заплата.

 

Водещ: Тя сега е около 40%.

 

Бисер Петков:  Да, тя е около 40% - отнесени 460 лева  към 992 лева, какъвто е средният размер за миналата година. Тук се различават вижданията по отношение на това съотношение, но ценното в един такъв механизъм е, че той дава обективни критерии за определяне на минималната работна заплата.

 

Водещ: И планираност дава.

 

Бисер Петков:  И планираност, предвидимост. Както е известно, в средносрочната бюджетна прогноза на правителството бяха посочени нива на минималната работна заплата, които, съгласно приоритетите за управление, се счита, че правителството ще следва. Предвижда се  увеличение с по 50 лева на минималната работна заплата в следващите три години и 40 лева за последната година от управленския мандат, така че да бъде изпълнено заявеното намерение за достигане на 650 лева минимална работна заплата. Член 244 от Кодекса на труда дава правото на Министерския съвет да определи минималната работна заплата за страната, но отново подчертавам, моята убеденост е, че механизмът е нещо добро и ще положа усилия за постигане на споразумение.

 

Водещ: По отношение обаче на ръста на доходите като цяло и на политиката по ръст на доходите, няма да е тайна, всички казват, че в България няма някаква особена политика по доходите. Какво е важно, особено в Тристранния съвет, да постигнете?

 

Бисер Петков:  Освен темата за минималната работна заплата, която е част от политиката за доходите, в която и правителството, и социалните партньори имат водеща роля, е важен и ръстът на икономиката, която е здравата основа за нарастване на средната работна заплата и равнището на доходите в страната. В приоритетите за управление е записано, че ръстът на средната работна заплата трябва да се постигне чрез по-висока заетост и производителност на труда. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията на всички социални партньори, за да може този ръст на доходите да бъде устойчив.

 

Водещ:  При положение че амбицията Ви е в края на управленския мандат да има 1500 лева средна работна заплата и 650 лева минимална работна заплата, това означава, че минималната работна заплата ще бъде малко над 43% от средната.

 

Бисер Петков:  Да, това е съотношението, което, като цяло, се поддържа и запазва спрямо текущото съотношение. Сега приблизително съотношението между минимална работна заплата и средна работна заплата е в тези рамки.

 

Водещ:  В същото време обаче пък европейските синдикати предприемат една офанзива по уравняване на плащанията в страните-членки от Европейския съюз.

 

Бисер Петков:  Да, това е интересен процес, който предстои, но все още няма решения. Ние внимателно ще следим европейския дебат по тези теми, доколкото държавата ни е част от европейското семейство. Тези два дебата, разбира се, трябва да протичат паралелно.

 

Водещ:  И понеже ръстът на доходите на нас, работещите, се отразява пряко върху приходите в осигурителната система, с които се заплащат пенсиите на нашите пенсионери. Нали така?

 

Бисер Петков:  Безспорно.

 

Водещ:  Тази година минималната пенсия ще стане 200 лева. Но какво следва през следващите години? Как ще нарастват пенсиите? Предвиждате ли преизчисляване? Ако да, на кои пенсии?

 

Бисер Петков:  Това, което е предвидено и по което вече се работи, подготвя се проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година и увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на две стъпки – от 1 юли на 180 лева, вместо предвидените в текущия бюджет 165,25 лева, и като втора стъпка – от 1 октомври от 180 на 200 лева. С тези повишения 800 000 пенсионери ще получат увеличение на получаваната от тях пенсия. Ако сега пенсия в минимален размер получават 547 000 пенсионери, както споменах, броят им от 1 октомври ще бъде около 800 000. Тоест всички, които получават пенсии на минимален размер сега или размер, който е до 200 лева, ще бъдат приравнени към 1 октомври на 200 лева. Това повишение на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст е изпреварващо спрямо другите размери на пенсиите, които от 1 юли ще бъдат увеличени с 2,4 процента, както е заложено в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Различното тази година е, че то ще стане с преизчисляване, като в пенсионната формула тежестта на една година осигурителен стаж, който до момента е 1,1 процента, ще бъде заменен с 1,126 процента, но резултатът ще бъде нарастване на всички пенсии с 2,4 процента. Уточнявам, че минималните размери на пенсиите до 200 лева ще имат по-съществено, изпреварващо увеличение. И да посоча, че това се отнася за минималните размери не само на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, но и минималните размери на другите пенсии от трудова дейност, каквито са инвалидните, наследствените пенсии, защото техните размери в Кодекса за социално осигуряване са обвързани с минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Например едно лице със степен на трайно загубена работоспособност над 90% минималният размер, който получава, е 115% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на темата за преизчисляване на пенсиите, аз мисля, че тук е важно да се уточни и следното, тъй като има различни варианти за преизчисляване на пенсиите с актуален осигурителен доход – било с доход от 2009 г. или доход от 2015 г. и т.н. Трябва да е ясно, че всеки месец размерът на пенсиите, които са отпуснати при равни други условия, нараства поради това че средномесечният осигурителен доход за предходните 12 месеца, от който те се изчисляват, расте. Така че, механизмът, който във всички пенсионни системи е предвиден за осъвременяване на пенсиите, е тяхното индексиране по определена формула. В България е възприето това да става по т.нар. швейцарско правило с процент, който се формира от 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Така се запазва покупателната способност на пенсията. Тя нараства номинално във времето, за да поддържа тази покупателна способност, която е имала при нейното отпускане. Но преизчисляване на пенсиите, макар и в България това да е направено през 2008 г. с доход от 2007 г., е възможен начин за увеличаване на пенсиите, но обезсмисля другия механизъм на индексиране на пенсиите, който ежегодно се осъществява.

 

Водещ:  Т.е. така нареченото швейцарско правило.

 

Бисер Петков:  Формула или швейцарското правило. В противен случай това означава една пенсия да се отпуска няколко пъти. Моментът, в който се отпуска пенсията, осигурява коефициент на заместване на загубения доход,  който лицето е имало преди пенсиониране. Този доход, естествено, във времето се променя. Така че, дебатът за преизчисляване на пенсиите, който е подкрепян от много страни, мисля, че е важно да се сложи на масата и още веднъж да се обсъди.

 

Водещ:  В страните от Западна Европа заместващият доход, пенсията е 70% от дохода, който е получавало съответното лице преди да се пенсионира. В България в момента е около 40%. Нали така?

 

Бисер Петков:  Да, зависи какъв коефициент на заместване – дали става дума за брутен или нетен, тоест дали отнасяме пенсията към трудовия доход, изчистен от данъци и осигуровки, или към брутния доход. Ако е нетен коефициент, то заместващият доход е по-висок – над 50%.

 

Водещ:  Кога можем да достигнем европейския стандарт?

 

Бисер Петков:  Трябва да бъде ясно, че пенсионният доход на българите се формира от няколко източника. Единият – от държавното обществено осигуряване. Процентите, за които говорихме с Вас, са от първия стълб. Това, което беше предвидено и вече се реализира с пенсионната реформа от 2015 г., е увеличаване на размерите на новоотпусканите пенсии, тъй като тежестта на година осигурителен стаж всяка една година се увеличава. До края на миналата година тежестта беше 1,1, а от началото на тази година е 1,126 и е предвидено да нараства, докато достигне 1,5. По разчетите на Националния осигурителен институт това би трябвало да стане в рамките на следващите десет години. В Кодекса за социално осигуряване е разписан един механизъм, една траектория на повишаване на новите размери на пенсиите по това правило, което ще увеличи коефициента на заместване.

 

Водещ:  Така, както го казвате, в общи линии си представям, че по-значителният ръст в процентно отношение ще дойде тогава, когато започнат да се пенсионират родените след 1 януари 1960 г., които ще получават и пенсии по втория стълб. Така ли?

 

Бисер Петков:  Да, така е. Лицата, които са родени след 1 януари 1960 г. са задължени да се осигуряват допълнително в универсален пенсионен фонд. Отпреди две години имат право и на избор съответно да се върнат и в държавното обществено осигуряване. Това е също много важен въпрос – какъв ще бъде общият коефициент на заместване за тези лица, защото техният пенсионен доход ще се формира от пенсия, която се изплаща от държавното обществено осигуряване, но в намален размер, редуцирана, поради това, че тези лица са насочвали част от осигурителната си вноска в универсален пенсионен фонд, и от пенсията, изплащана от универсалния пенсионен фонд. И в тази връзка, един от приоритетите в социалната политика в областта на пенсиите е да не се бави повече въпросът с регламентиране на фазата на изплащане от втория капиталов стълб. Трябва да е ясно как се определя пенсията от втория стълб, какви ще бъдат опциите, които законодателят ще предостави, за да може наистина да се отговори точно на въпроса „Какво ще получават българите, родени след 1960 г., на които предстои масово пенсиониране в началото на 20-те години на този век?“

 

Водещ:  Другото – ниска безработица, според последните данни на НОИ, малко под 8%, в същото време обаче бизнесът се оплаква от липса на работна ръка. Как мислите, че този проблем може да бъде решен?

 

Бисер Петков:  Да, наистина коефициентът на безработица за първото тримесечие на тази година по данни на НСИ е 6,9%. Това са най-ниските стойности от началото на икономическата криза.

 

Водещ:  Тук обаче да Ви попитам – Вие подозирате ли, че има и скрита безработица, която не се отчита в този процент, и каква би била тя?

 

Бисер Петков:  Данните, които съобщавам, са на база на изследване на работната сила, което се провежда от Националния статистически институт. Данните на Агенцията по заетостта, на база на регистрираните безработни, са по-високи. Тоест има случаи на хора, които са от т.нар. сив сектор, които полагат някакъв труд, но без съответното да е регламентирано…

 

Водещ:  Тоест както имаме скрита безработица, така има и скрита…

 

Бисер Петков:  Да, вероятно ги има тези феномени, които е трудно  да  бъдат  оценени. Аз говоря за официалните данни, които наистина показват значително понижаване на равнището на безработица. Безработните лица спрямо първото тримесечие на миналата година са намалели  с 55 000. Действително големият проблем на бизнеса, който беше поставен и на вчерашната ни среща с национално представителните организации на работодателите, е липсата на квалифицирана работна ръка. И наистина това е голям проблем, който с общи усилия трябва да адресираме, защото без човешки ресурс е невъзможно постигането на тези темпове на икономически растеж, за които говорим. Какви са възможностите? Това, което държавата всъщност осигурява чрез приетия миналата година Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, е възможност за внос на работна ръка за определени сектори със сезонни потребности за работна ръка.

 

Водещ:  Какъвто е туризмът.

 

Бисер Петков:  Това е актуална тема и това, което прави  Агенцията по заетостта тези дни, е максимално да се улесни бизнесът в процедурата по получаване на регистрация на сезонно заети лица до 90 дни. В тази връзка са подготвени промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които облекчават отново работодателите, с отпадане на редица документи, за които се преценява, че не е необходимо да се предоставят.

 

Водещ:  Днес родители на деца с увреждания излизат на протест пред Народното събрание. В общи линии исканията им са: бюджет за лична помощ, който да е според потребностите на човека с увреждания и изготвяне на регистър на лицата с увреждания. Как може да се отговори на тези хора? Те доста време протестират, темата не е нова за Вас.

 

Бисер Петков:  Така е, темата не е нова и за обществото, и за министерството, тъй като това е петият протест на родителите на деца с трайни увреждания. Нека да кажа какво е направено досега, защото явно този проблем не може да се реши изцяло веднага, тъй като е свързан със значителен финансов ресурс, който трябва да бъде насочен за неговото решаване. Но все пак със Закона за държавния бюджет за тази година бяха променени текстове и беше въведена една нова семейна помощ в Закона за семейните помощи за деца, която получават родителите и грижещите се за тези деца. Тя беше съществено увеличена по отношение на децата с трайни увреждания с определени 90 и над 90% вид и степен на увреждане. Стана вече дума, че размерът на тази помощ превишава две минимални работни заплати. Тя е 930 лева. Тази помощ се отпуска независимо от доходите на семейството и се използва по преценка на родителите на тези деца. Това, което беше направено, е едно по-справедливо, според нас, диференцирано определяне на размера на семейната помощ на деца с увреждания, защото безспорно е, че тази група деца и техните родители имат по-големи финансови потребности, за да задоволят общите и специфичните нужди на тези деца. Има увеличение и по отношение на другите групи деца със степен на увреждане между 70 и 90%. Искането, което се поставя по отношение на Регистъра на децата с увреждания, е напълно справедливо. Много се забави реализацията на такъв регистър. Това ще бъде един от приоритетите в дейността на министерството, заедно с Агенцията за хората с увреждания,  която всъщност поддържа данните и води такъв информационен масив, за да може наистина да облекчим хората, да има едно проследяване на заболяването. Другото, което се работи в тази посока, е с инструментите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да се предоставят операции, които да предоставят социални услуги за тези хора. Предстои обявяването на операция „Подкрепа за хората с увреждания“, целта на която е да се изграждат дневни центрове за деца с увреждания и за лица с увреждания. Ще бъде предложено осигуряване на краткосрочен престой на тези лица в  дневни центрове до 14 дни. Много е важно за хората, които се грижат за тях, да могат за определен период, без да изоставят децата, да поверят грижата им на тези дневни центрове, за да могат самите те да се заредят и да продължат грижата за своите близки и  деца. Това  е голяма отговорност и тежест, която реално хората изпитват. Така че, ние в министерството вчера проведохме среща с представители на организациите на хората с увреждания, коментирахме много въпроси, техните искания и всичко това, което днес се заявява на протеста, ние ще го приемем като наша отговорност, за която ще работим. Ако не можем да предложим цялостно решение, ще предложим следващи стъпки, които да удовлетворяват исканията на родителите на деца с увреждания.

 

Водещ: Най-общо възможно ли е според Вас да се върви към индивидуализиране на подкрепата за хората с увреждания, според нуждите на конкретния човек? Защото ние сме давали не един и два примера, включително и по различни общински програми и т.н., които, поради тяхното универсализиране, не работят достатъчно добре.

 

Бисер Петков:   Това е посоката. В тази посока ще предложим и Закон за социалните услуги – това е нов нормативен акт, който ще отделя социалните услуги от социалните помощи, защото те сега са регламентирани в Закона за социалното подпомагане, а са два различни социални инструменти, които имат различно предназначение. Вярвам, че в този Закон за социалните услуги, който ще започне да се разработва в Министерство на труда и социалната политика, ще бъде постигната до голяма степен тази цел – да се индивидуализират тези социални услуги, да бъдат по-иновативни, да може да се оказват и мобилни услуги в домашна среда.

 

Водещ:  Тоест стъпка ще е към това, което искат и родителите, само че, както се казва „Бодни пръчка, пий вино не става“. Необходимо е време. И на финала да Ви попитам, понеже непрекъснато организираме най-различни кампании и тази, която сега започва, „Подкрепа на една мечта“, която организира пък държавният глава години наред. Ставаме свидетели на това, че деца, лишени от родителска грижа, които излизат от институции, и всъщност навършват образно казано 18 години, и остават като свещ на вятъра – сами на улицата. Каква трябва да бъде отговорността ни като общество и като държава, за да подпомагаме тези деца те да могат, да имат шанса да продължат своето образование, а не, в по-голямата си част, както се случва, да влизат в утайките на обществото?

 

Бисер Петков:   Това е една чудесна инициатива на президента на Република България, която Министерството на труда и социалната политика е подкрепяло и ще подкрепя, включително и тазгодишното издание на този бал. Наистина много е важен въпросът какво се случва с децата, които стават пълнолетни и трябва да се реализират в обществото. Това, което се прави и продължава да се прави от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, е тези младежи да бъдат подпомогнати да намерят своята професионална реализация. Усилия ни са свързани към създаването на възможности тези младежи да могат да работят и да получават доходи от труд. Това е най-сигурният път за интеграцията им в обществото. Като, разбира се, нещата не бива да се изчерпват с това. Трябва да се търсят и други форми на подкрепа за тези младежи, така че те наистина да се интегрират в обществото. Всяка една инициатива, която се провежда по това време, задължава институциите да работят така, че да бъдат полезни на тези младежи в тяхната бъдеща житейска реализация.

 

Водещ:  Много Ви благодаря за този разговор. Ще продължаваме да говорим, още повече, че с Вас имаме още една тема – реформата в ТЕЛК-овете, която знам, че Ви е близка и болна, както се казва, но, разбира се, на нея ще отделим друго предаване.

 

 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin