Бисер Петков: Реформа в методиката на ТЕЛК срещу злоупотребите


Бисер Петков: Реформа в методиката на ТЕЛК срещу злоупотребите



 

Интервю за предаването „Офанзива“, Канал 3 - 6.05.2017 г.

 

 

 

Водещ: 1500 лева средна заплата в края на мандата записаха в Програмата за управление ГЕРБ и Патриотите. Как ще се реализира тази социална програма? Най-компетентният в момента в първото си интервю като министър на труда и социалната политика Бисер Петков е в студиото? Здравейте!

 

Бисер Петков: Здравейте.

 

Водещ: Първо, благодарност за това, че отложихте и свое пътуване, за да можете да бъдете със зрителите на Канал 3. Те са доста сериозно число, а и в новото ни студио, така че благодаря за реверанса, който правите и към нас, и към зрителите. Кога получихте покана, за да станете министър? С това да започнем.

 

Бисер Петков:  Поканата получих от настоящия премиер на 1 май и трябваше да взема много бързо решение. Това беше за мен трудно решение, доколкото съзнавах каква отговорност поемам.

 

Водещ: Било е почти ултимативно явно, но пък има нещо символично – на 1 май, Деня на труда, сте получили покана да бъдете министър на труда и социалната политика. Символично един вид.

 

             Бисер Петков:  Да, получи се такава символика.

 

Водещ: Социалното министерство е натоварено с изключителни очаквания. ГЕРБ и Обединените патриоти са заложили като един от основните приоритети преизчисляване на пенсиите. Има ли достатъчно средства в действителност в бюджета, така че да не се натовари бюджетът, да не се налага индексация за преизчисляването на пенсиите и цялата процедура да разкажете сега?

 

Бисер Петков  Документът, по който коалиционните партньори са постигнали съгласие по отношение на пенсиите, включва няколко мерки. Първата е свързана с увеличаване на минималните размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, което трябва да стане на две стъпки. От 1 юли тази година, вместо заложените в Закона за бюджета на ДОО за 2017 г. 165,35 лева, е предвидено  ръстът да бъде по-висок – 180 лева, а от 1 октомври да се направи втората стъпка и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да стане 200 лева. Тези мерки са свързани с допълнителни разходи. Оценката, направена от Националния осигурителен институт, е, че това ще натовари допълнително разходите с около 90 до 100 милиона лева. Считам, че в рамките на гласувания от Народното събрание бюджет, при планирани разходи за пенсии, които възлизат приблизително на около 9 милиарда лева, този допълнителен разход би могъл да се компенсира от по-високите приходи, събирани от Националната агенция за приходите. Данните, които имаме за изпълнението на бюджета за първото тримесечие, показват тенденцията, която се наблюдаваше и миналата година, че приходите са повече от планираните.

 

Водещ: Огнян Герджиков каза, че 1,6 млрд. един вид излишък оставя в наследство на новото вече реално правителство, не служебно правителство.

 

Бисер Петков:  Тази сума се отнася за всички събирани данъчни и осигурителни приходи по отношение на Закона за бюджета на ДОО. Затова е  възможно изпълнението на тези две мерки да стане и без актуализация на Закона за бюджета на ДОО, тоест без промяна в гласувания и в приетия размер на субсидията, с която държавният бюджет покрива недостига на средства в бюджета на държавното обществено осигуряване.

 

Водещ: Ако някой е забравил, Вие ставате министър, след като до петък бяхте управител на Националния осигурителен институт.

 

Бисер Петков:  Точно така.

 

Водещ: Така че сте съвсем в темата и наистина сте един от най-компетентните, които можем да поканим. Но защо в програмата е записано 2010 г. – преизчисляване на пенсиите от 2010 г.?

 

Бисер Петков: Другите две мерки, свързани с пенсиите, са споменатото от Вас преизчисляване на пенсиите, отпуснати до началото на 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г., който е в размер на около 538 лева. Тази мярка е свързана с изпълнение на трета мярка в областта на пенсиите – подсилване на експертизата на работоспособността, с цел да се намалят злоупотребите с права и съответно инвалидните пенсии, които представляват  значителна част от отпусканите пенсиите от държавното обществено осигуряване. Да припомня, че 518 000 пенсионери в края на миналата година получават като водеща пенсия инвалидна пенсия. Голяма част от тях – над 460 000, са инвалидни пенсии поради общо заболяване. Общият брой на инвалидните пенсии е около 940 000. Голяма част от тях се изплащат като втора или трета пенсия. В края на миналата година за изплащане на инвалидни пенсии е 1,7 млрд. лв. По принцип инвалидните пенсии са свързани с експертиза на работоспособността. Тя е основен елемент от тази пенсионна схема и доколкото в обществото има, струва ми се, съгласие, че са налице злоупотреби  в тази област, то един от водещите приоритети в областта на пенсиите е свързан именно с реформа в експертизата на работоспособността, която да доведе до намаляване на тези злоупотреби и до по-справедливо разпределяне на ресурса.

 

Водещ: Как трябва да се реформира тази система и колко, според Вас, са тези фалшиви инвалидни пенсии? Наистина 900 000 звучи стряскащо, имайки предвид,  че в България живеят не повече от 7 милиона души. Тоест една седма от населението все едно сме инвалиди.

 

Бисер Петков: Да, ще уточня още веднъж, че голяма част от тези пенсии се изплащат като втора, трета, тоест като социални инвалидни пенсии в непълен размер – 25% от пълния размер. Да припомня също, че от началото на 2015 г. тези пенсии вече не се отпускат – става дума за изплащане на пенсии, отпуснати по-рано. Но по отношение на промяната, която е необходима, тя е свързана преди всичко с методиката, по която се оценява съответно загубата на работоспособност или остатъчната работоспособност, и организацията и контролът върху този процес. Сега цялата дейност по експертиза на работоспособността е в рамките на звена, които са в Министерството на здравеопазването. Това са ТЕЛК-овите комисии към лечебните заведения. След като влезе в сила експертното решение и в него има 50% или по-висок процент трайно загубена работоспособност или вид и степен на увреждане, то този човек има право на инвалидна пенсия. Контролът се осъществява от медицински комисии в Националния осигурителен институт,  които са към териториалните поделения. Те извършват контрол само по документи. Около 1,5% до 2% от всички експертни решения се обжалват, но данните показват, че голяма част от тях се потвърждават и съответно се отпускат.

 

Водещ: И в същото време, между другото, има доста критики, че хора, лишени от някои от своите крайници, включително има и депутат от БСП, който е загубил двете си ръце като дете, те трябва да ходят на три години, ако се не лъжа, на преглед. Поради каква причина, се питат доста хора,  които нямат крайници, какво се очаква от ТЕЛК-овете? Да им пораснат ръце и крака? Това ще бъде ли реформирано?

 

Бисер Петков: Това имах предвид, когато казах, че основните проблеми са в Методиката за оценяване на загубената работоспособност. Примерът, който дадохте, илюстрира това, което е в някаква степен абсурдно. Това е една от посоките, свързани с промяна в медицинската експертиза, на база на която експертизата на работоспособността, когато е установен някакъв функционален дефицит, би трябвало да установи дали един човек би могъл да продължава да изпълнява работата, която е изпълнявал до момента на освидетелстването, или се налага да бъде съответно пренасочен към друг вид труд. Става дума за една много по-комплексна оценка, която да не е базирана само на медицинска преценка за състоянието на лицето, а да отчита и фактори, свързани с вида и условията на труд, които той полага и възможността да продължи да ги полага и след като е получил увреждане. Данните показват, че много от лицата, получаващи инвалидни пенсии, които продължават да работят, получават и пълен размер на пенсията и съответното възнаграждение. Организацията на експертизата на работоспособността трябва да бъде много по-комплексна, отчитаща не само здравето и състоянието  на лицето, но и тези фактори, които изброих.  Практиката в много държави е, че оценката на работоспособността на лицата се извършва в рамките на осигурителните институти. Затова и предложението, записаното в управленските приоритети, е експертизата на работоспособността да премине като етап в осигурителния институт.

 

Водещ: Да преминем и към другата тема – за заплатите. По време на кампанията повечето критици на ГЕРБ, които бяха записали в програмата 650 лева минимална заплата и 1500 лева средна в края на мандата, казаха, че това е популистко решение, популистко предложение, което цели само спечелване на повече гласове. Кажете ми това така ли е, вие, като човек, който идва от Националния осигурителен институт, и до каква степен повишаването на заплатите икономически ще се отрази на малките фирми? В рамките на четири години ли ще бъде вдигната тази минимална работна заплата на 650 лева, сега е 460 лева, ако се не лъжа? И възможно ли е изпреварващо повишаване на минималната заплата?

 

Бисер Петков: Нека да уточним базата, от която се тръгва да се правят тези прогнози. Както споменахте, 460 лева минимална работна заплата за 2017 г., 962 лева средна работна заплата, отчетена в края на 2016 г. Да припомня, че в последните години стъпката на нарастване на минималната работна заплата е 40 лева. Според мен при изпълнение на другите мерки, които са посочени в програмата, постигането на споменатите равнища на средна работна заплата и на минимална работна заплата са реалистични. Социалните партньори водят разговори, с участието на социалното министерство, за изработване на регламент за определяне минималната работна заплата. Един от приоритетите в моята дейност ще бъде да търся съгласие по този въпрос. Това е спорът, който винаги се поражда между синдикати и работодатели -  дали минималната работна заплата трябва да се увеличава и какъв да е нейният размер. Основните фактори за нарастването на доходите от труд са увеличаването на заетостта и повишаването на производителността на труда. Това е здравата основа, на която могат да се постигнат тези резултати.

 

Водещ: Да, като казахте синдикати, КНСБ имаше своя най-висш форум през тази седмица. Те излязоха с предложение, че минималната заплата трябва да бъде 520 лева още през следващата година. Миналата седмица в „Офанзива” беше Йоанис Партениотис, който е вицепрезидент на КТ „Подкрепа”. Те правят едно изчисление, че минималната заплата можело да стане 1000 лева. Вие, който идвате на практика от администрацията, която се грижи за това, смятате ли, че това е реално или е по-скоро синдикален кьорфишек, който цели да укрепи позициите на синдикатите, но не и толкова с реални икономически разчети?

 

Бисер Петков: Наистина всеки един от синдикатите има свое виждане и съответно настоява за определени равнища на минималната работна заплата. Аз смятам, че това, което е заложено в управленските приоритети, е реалистично и би трябвало да се следва тази схема на нарастване на минималната заплата. Вие тук не споменавате другата страна в този процес – работодателите, според които има мнение, че минималната работна заплата не трябва да се увеличава за следващата година.

 

Водещ: Така е.

 

Бисер Петков: В случая трябва да се намери баланс и аз смятам, че той трябва да се постигне на база на обективни критерии, за да не се спекулира с тази тема и да се предлагат различни стойности и величини. Методиката за определяне на минималната работна заплата трябва да се постави на една здрава, обективна основа. И аз се надявам, че при ръст на икономиката, при увеличаваща се заетост, при нарастваща производителност на труда – това са всъщност факторите, които трябва да движат доходите от труд нагоре.

 

Водещ: В програмата един от записаните текстове е много любопитен – социалните помощи да се обвържат с по-голяма заетост. Как ще стане това? Ще отрежете ли този начин на препитание на някои групи в българското общество само чрез социални помощи да живеят и да не дават принос към издигането на икономическия просперитет на цялата страна?

 

Бисер Петков: Позволете ми само да уточня, че става дума за по-тясно обвързване на получаване на социални помощи от лица в работоспособна възраст. И сега законодателството предвижда лица, които не са обхванати от програмите на заетост и получават социални помощи, да полагат общественополезен труд 14 дни в месеца по четири часа дневно. Това, което е заявено като намерение и като цел, е да се постигне по-тясно обвързване на получаване на социални помощи с полагането на труд. Тази тема е  свързана и с отговорното родителство, с посещаване на децата на детска градина и  училище. Говоря за семействата, в които се получават социални помощи, именно за да стимулират този процес. В тази посока има резерви и би трябвало да се работи както законодателно, така и при прилагането на законодателството, за да се постигнат очакваните резултати.

 

Водещ: Благодаря за този разговор. Пожелавам Ви здрави нерви, защото това е изключително концентрирано обществено внимание към Вашето министерство. Дано Вие да сте първият министър от доста време назад, който да изкара и 4-годишния си пълен мандат. Пожелавам Ви успех и благодаря пак за реверанса, който направихте към предаването.

 

Бисер Петков: Благодаря. 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin