Правна рамка     
 

     Държавната политика за равни възможности на половете се разработва въз основа на националното и европейското законодателството, както и на редица международни инструменти, по които Република България е страна.
     Равните права на жените и мъжете и недопускането на дискриминация са гарантирани в българското законодателство. Те са прокламирани в Конституцията на Република България, която гарантира основните човешки права и свободи на българските граждани, включително и недопускането на дискриминация въз основа на пола, а упражняването им се регламентира в общите и специалните закони на страната.
     Кодекси
     Равнопоставеността на жените и мъжете на пазара на труда се третира в Кодекса на труда, който включва принципа на равно заплащане за равностоен труд, както и забрана на какъвто и да е вид дискриминация по пол. Кодексът въвежда и процедури, отнасящи се до отпуска за отглеждане на дете, който представлява предизвикателство срещу традиционното разбиране за ролите на мъжа и жената и поставя на дневен ред проблема за съчетаване на работата и семейния живот, както и споделянето на отговорностите в семейството. Кодексът за социалното осигуряване също гарантира равенството на осигурените лица.
     Семейният кодекс урежда отношенията в частния живот – брак, родство и осиновяване – и се основава на принципа на равенството на мъжете и жените. Понастоящем е в процес разработването на нов Семеен кодекс.
     Наказателният кодекс класифицира като престъпления срещу личността изнасилването, склоняването към проституция и трафика на хора, както и принуждаването към сексуални действия чрез използване на служебната или материална зависимост на лицето.
     Закони
     Законът за защита от дискриминация, приет през 2004 г., е сравнително нов за българската законодателна система. Той дава основната правна рамка, която се отнася за всички форми на дискриминация в обществения живот, и определя институциите, процедурите и механизмите за защита от дискриминация, както и мерките за преустановяване на всяко нарушение и наказанията за нарушение на антидискриминационния закон. Законът транспонира редица основни директиви на ЕС в тази област относно прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до трудова заетост, професионална квалификация и израстване, и трудовите условия; относно прилагането на принципа за равно третиране на лица, независимо от расовия или етнически произход; относно създаването на обща рамка за равно третиране при заетостта и професията; за прилагане на принципа за равно третиране на жените и мъжете при достъпа до и при предоставяне на стоки и услуги.. Може да се каже, че Законът за защита от дискриминация е първата стъпка към създаването и осигуряването на законови гаранции за равно третиране на жените и мъжете.
     Институцията на омбудсмана е въведена в българското законодателство със Закона за омбудсмана, който влезе в сила през 2004 г. Законът защитава правата и свободите на гражданите, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават техните права от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
     Законът за борба с трафика на хора влезе в сила през 2004 г. и подкрепи действията на държавните органи в борбата с трафика на хора. Той въвежда мерки за предотвратяване на трафика, подобряване на координацията между държавните органи и неправителствените организации и защита на жертвите. Национална служба "Гранична полиция" и Националната служба за борба с организираната престъпност имат мандат за борба с трафика на хора.
     През 2005 г. е приет Закон за защита срещу домашното насилие. Законът урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане и дава правно определение на термина „домашно насилие”. Държавата е задължена да създаде условия за прилагането на програми за превенция на домашното насилие и програми, предлагащи помощ на жертвите на домашно насилие.
     България все още не е приела специфично законодателство за равнопоставеност на половете. В периода август 2000 г. – февруари 2001 г. МТСП изготви законопроект за равните възможности на жените и мъжете. Законопроектът обаче беше отхвърлен два пъти от Народното събрания през 2002 и 2003 г. Чрез законопроекта се предоставяха гаранции за недопускане на дискриминация в областта на заетостта, политическото участие, образованието, борбата срещу стереотипите по отношение на пола, както и мерки за насърчаване на участието на жените във взимането на решения. Законопроектът предвиждаше и създаването на институцията на омбудсман по въпросите на равнопоставеността.
     През 2006 г. МТСП изготви нов законопроект, който понастоящем се обсъжда в Народното събрание.