Правомощия на министъра на труда и социалната политика

Чл. 3. (1)  Министърът на труда и социалната политика, наричан по-нататък „министъра”, е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на хора, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, етническите въпроси, равните възможности и антидискриминацията в съответствие със законите на страната и приетата от правителството програма за управление на страната.

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват самостоятелно или съвместно с други държавни органи и/или обществени организации.

Чл. 4. Като едноличен орган на изпълнителната власт министърът:

1. ръководи цялостната дейност по стратегическото и оперативното управление на Министерството на труда и социалната политика, наричано по-нататък „министерството”, и развитието на социалния диалог на национално, отраслово и браншово равнище;

2. ръководи дейността по управлението и развитието на човешките ресурси в системата на министерството;

3. управлява финансовата политика на министерството;

4. отговаря за разработването и поддържането на готовността за изпълнението на военновременния план на министерството и комуникационно-информационната система за управление при кризи;

5. ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация и утвърждава вътрешни правила за работа с класифицирана информация;

6. осъществява общо ръководство и координация на дейността на създадените към него изпълнителни агенции и други второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към него;

7. управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори;

8. управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност по линия на Съвета на Европа и на Съвета за регионално сътрудничество;

9. изпълнява функциите на Национален координатор по Европейския фонд за интеграция на граждани на трети държави;

10. изпълнява функциите на председател на Управителния съвет на Проект „Красива България”;

11. ръководи дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране равнището на доходите и тяхната социална защита, издръжката на живота и прага на бедността;

12. в сътрудничество със социалните партньори подготвя и осъществява програми и проекти по линия на техническото сътрудничество с Международната организация на труда и координира и контролира изпълнението им; провежда мерки за въвеждане стандартите на Международната организация на труда и на Съвета на Европа;

13. участва като представител на правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество;

14. представлява правителството в Международната организация на труда и в нейните ръководни органи, както и в други международни организации, когато такива права са му делегирани;

15. ръководи и координира цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство;

16. организира и координира разработването и провеждането на държавната политика за намаляване на безработицата и насърчаване на заетостта, пазара на труда и обучението на работната сила; утвърждава програми и проекти за заетост и обучение на възрастни;

17. издава удостоверения на физически и юридически лица за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина и за моряци;

18. утвърждава със заповед Националната класификация на професиите и длъжностите;

19. определя коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”;

20. организира и координира разработването и осъществява мониторинг във връзка с провеждането на политиката по социално включване; организира и координира разработването и провеждането на държавната политика по социално подпомагане;

21. насърчава и подпомага благотворителната и хуманитарната дейност в социалната сфера;

22. ръководи, координира и контролира в сътрудничество с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на демографските процеси, равните възможности, етническите въпроси и антидискриминацията, предлага и провежда мерки за регулирането им в областите от компетентност на министерството;

23. осигурява организацията и координацията по европейските въпроси от своята компетентност;

24. представлява Република България на заседанията на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в съответствие със своята компетентност;

25. ръководи, координира и контролира оперативната работа по подготовката на позиции, рамкови позиции и указания, които се представят в процеса на вземане на решения в Европейския съюз;

26. предлага и провежда мерки за изпълнение и прилагане на национално ниво на актове на Европейския съюз в областите от своята компетентност;

27. организира и координира разработването и провеждането на политиката по свободно движение на хора, включително координация на системите за социална сигурност, трудова миграция и интеграция на граждани от трети държави;

28. ръководи, контролира и координира в сътрудничество със социалните партньори дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на трудовомиграционните процеси и свободното движение на хора, предлага и провежда мерки за регулирането им;

29. сключва и осигурява изпълнението на международни договори в сферата на труда и социалната политика, в областта на трудовата миграция и социалната сигурност;

30. ръководи и контролира дейността на дипломатическите служители на министерството в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел и в службите по трудови и социални въпроси към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и издава инструкция за техните функции и задължения;

31. в сътрудничество със социалните партньори обсъжда и съгласува основните макроикономически показатели в областта на социалната политика с ръководители на мисиите на Световната банка, Международния валутен фонд и други международни финансови институции;

32. изпълнява и други функции, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

Чл. 5. При осъществяването на правомощията си министърът:

1. взаимодейства с министрите и с другите органи на изпълнителната власт за провеждане на единна държавна политика;

2. отговаря за дейността си пред Министерския съвет и Народното събрание по ред, определен с Конституцията на Република България, с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 2009 г.; изм., бр. 60 от 2009 г.) и с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (ДВ, бр. 78 от 2009 г.);

3. участва в работата на Министерския съвет;

4. издава актове самостоятелно или съвместно с други министри и внася за приемане от Министерския съвет проекти на актове, стратегии и програми;

5. взаимодейства и сътрудничи със социалните партньори, с неправителствени организации, с международни организации и други институции;

6. работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, като провежда информационна политика, която гарантира откритост, прозрачност и медийна достъпност на дейността на ръководената от него администрация, освен когато националната сигурност, опазването на държавната и служебната тайна налагат ограничаване на този принцип;

7. осъществява и други възложени му от министър-председателя задачи и правомощия.

Чл. 6. В рамките на предоставените му правомощия въз основа и в изпълнение на законите министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 7. (1) При осъществяване на дейността си и при упражняване на правомощията си министърът се подпомага от трима заместник-министри.

(2) Министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции.

(3) Правомощията на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-министър.