Р България
Начало
І
Карта на сайта
І
Контакти
І
English Version
Министерство на труда и социалната политика
 
Задай въпрос
Въпроси и отговори
 
Трудово право на Република България
19-06-2012
Валя Лечева 
Въпрос

Относно: Промените в Кодекса на труда касаещи - Предприятия предлагащи времена заетост.

Във връзка с настъпилите промени в бълг. Законодателство и по конкретно чл.107р от КТ, възниква въпроса за голяма част от фирмите прадлагащи услуги . Имам предвид следните казуси :

I. Фирма „Х” има сключени 5 бр. постоянни трудови договори съгласно чл.67 ал.1т.1 във връзка с чл.70 ал.1 / постоянен трудов договор със срок на изпитание в полза на работодателя /.Основната дейност на фирмата е Авто-ремонтна дейност. Съгласно Договор за поръчка с фирма „N” всички служители на фирма „Х” работят на територията на фирма „N” да извършат автотехнически преглед на МПС-тата собственост на фирма „N”и евентулнен ремонт. Срещу извършената услуга фирма „Х” получава възнаграждение съгласно данъчна фактура.

Държа да подчертая че в случая фирма „Х” не отговоря на изискванията по :

1. чл.107р ал.2 от КТ/ Общият брой на работниците и служителите , изпратени от предприятие, което осигурява времемнна работа, в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 сто от общия брой на работещите при нега работници и служители./
2. чл.107р ал.4 т.1и 2 от КТ / Трудовият договор по ал.1 се сключва при условията и по реда на раздел I от тази глава, както следва:
1. до завършване на определена работа
2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа /.



II. Фирма „W” има сключени 9 бр. постоянни трудови договори съгласно чл.67 ал.1т.1 във връзка с чл.70 ал.1 / постоянен трудов договор със срок на изпитание в полза на работодателя /. Основната дейност на фирмата е „Питейни заведения” и съответно сключените договори са съобразени с основната дейност / бармани, сервитьори, хигиенист, салонен управител /. Фирма „W” подбира и обучава по вътрешно - фирмен стандарт наетия персонал , след което в качеството си на работодател възлага на наетия персонал да изпълнява своята трудова дейност в обект на фирма „Z” чийто основна дейност е „Ресторантьорство и хотелиерство”. Взаимоотношенията между фирма „W” и фирма „Z” са описани в надлежно оформен Договор за поръчка.

Както и при предишният казус държа да подчертая че в случая фирма „W” не отговоря на изискванията по :

1.чл.107р ал.2 от КТ / Общият брой на работниците и служителите , изпратени от предприятие, което осигурява времемнна работа, в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 сто от общия брой на работещите при него работници и служители./
2.чл.107р ал.4 т.1и 2 от КТ/ Трудовият договор по ал.1 се сключва при условията и по реда на раздел I от тази глава, както следва:
1. до завършване на определена работа
2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа /.



Моля да ми отговорите на въпроса : Фирма „Х”от казус I и фирма „W” от казус II попадат ли в обхвата на определението „ Предприятие, което осигурява временна заетост” ДР на КТ параграф 1,т.17 и ако „Да” моля за подробна обосновка .

Предварително благодаря за компетентния отговор !
С уважение Валя Лечева

25-07-2012
Системен  потребител - експерт "МТСП"
Отговор

Уважаема г-жо Лечева,
1. Съгласно § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.
Основното, което определя работодателя като предприятие, което осигурява временна работа, е причината, поради която се сключва трудовият договор с работника или служителя. Ако трудовият договор е сключен с цел за да бъде изпратен работникът или служителят да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол, то безспорно работодателят е предприятие, което осигурява временна работа, и за да бъде осъществявана законосъобразно тази дейност е необходима регистрация в Агенцията по заетостта.
Ако едно предприятие има намерение да осъществява функции като предприятие, което осигурява временна работа, и да сключва трудови договори за изпращане на работници и служители за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, то след приемането на новия раздел VІІІв в Кодекса на труда следва да се регистрира в Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта (чл. 107р, ал. 7 КТ).
Предприятие – физическо или юридическо лице, регистрирано като предприятие, което осигурява временна работа, и осъществяващо функции като такова, не може да сключва трудови договори за изпращане на работници и служители за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател извън изрично посочените в чл. 107р, ал. 4 КТ (до завършване на определена работа и за заместване на работник или служител, който отсъства от работа).
Поради това сключените преди приемането на новия раздел VІІІв в Кодекса на труда трудови договори извън изрично посочените в чл. 107р, ал. 4 КТ (в случая сключени от фирмите “Х”, съответно “W” постоянни трудови договори със срок за изпитване в полза на работодателя), с цел да бъде осъществен “договор за поръчка” (в случая сключен между фирма “Х”, съответно “W” и фирма “N”, съответно “Z”), следва да се приведат в съответствие с чл. 107р, ал. 4 КТ.
Нашето становище е, че ако между две предприятия е сключен или се сключи “договор за поръчка”, при положение, че по силата на този договор едното предприятие изпраща работници и служители за изпълнение на временна работа в другото предприятие под негово ръководство и контрол, то дейността, която се осъществява въз основа на този договор, независимо от неговото наименование, е дейност, спрямо която намират приложение разпоредбите на раздел VІІІв от Кодекса на труда и която не би могла да се осъществява без регистрация на изпращащото предприятие в Агенцията по заетостта.
2. Разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 КТ определя, че общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Текстът на разпоредбата означава, че общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа (с което са сключени трудовите им договори), се съпоставя с общия брой на работниците и служителите, които работят в предприятието ползвател.
С оглед на гореизложеното, преценката на броя на изпратените за извършване на временна работа работници и служители, се прави спрямо предприятието ползвател. Затова отговорността за спазването на ограничението по чл. 107р, ал. 2 КТ е на предприятието ползвател. ЛТ/